Николай Агнивцев Смерть поэта Смъртта на поета

„СМЕРТЬ ПОЭТА”
Николай Яковлевич Агнивцев (1888-1932 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СМЪРТТА НА ПОЕТА

Знайте: някога някъде някак
там самотен поет е живял...
Като всеки поет на земята
писал, любил, пил вино и пял.

Не дочакал богатство и слава,
а смъртта го пресрещнала там:
„– Ти поет си, безсмъртен си! С право
как ли с мен да те взема, не знам!”

Не побягнал, с усмивка голяма
поклонил се и казал в ответ:
„– Нивга аз не отказвам на дама!
Цял съм ваш!”
И умрял тоз поет.


Ударения
СМЪРТТА НА ПОЕТА

Зна́йте: ня́кога ня́къде ня́как
та́м само́тен пое́т е живя́л...
Като все́ки пое́т на земя́та
пи́сал, лю́бил, пил ви́но и пя́л.

Не доча́кал бога́тство и сла́ва,
а смъртта́ го пресре́штнала та́м:
„– Ти́ пое́т си, безсмъ́ртен си! С пра́во
ка́к ли с ме́н да те взе́ма, не зна́м!”

Не побя́гнал, с усми́вка голя́ма
поклони́л се и ка́зал в отве́т:
„– Ни́вга а́з не отка́звам на да́ма!
Ця́л съм ва́ш!” И умря́л тоз пое́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Агнивцев
СМЕРТЬ ПОЭТА

Знайте: как-то, когда-то и где-то
Одинокий поэт жил да был...
И всю жизнь свою, как все поэты,
Он писал, пил вино и любил.

Обогнавши Богатство и Славу,
Смерть пришла и сказала ему:
– Ты поэт и бессмертен!.. И право,
Как мне бить, я никак не пойму?!!

Улыбаясь, развел он руками
И с поклоном промолвил в ответ:
– В жизни я не отказывал даме!
Вашу руку!..
И умер поэт.


СМЕРТЬ ПОЕТА (вільний переклад, перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Знайте: якось, колись там і десь там
Жив самотній поет поживав...
Все життя своє, як всі поети,
Пив вино він, писав, і кохав.

Обігнавши Багатство і Славу,
Смерть прийшла і сказала йому:
„Ти – поет, то ж безсмертний!.. Я, право,
Це до тями ніяк не візьму!”

Посміхнувшись, розвів він руками
І з поклоном промовив: „Мa chе́re!
Не відмовив в житті жодній дамі!
Вашу руку!” –
Сказав і помер...




---------------
Руският поет и драматург Николай Яковлевич Агнивцев е роден на 8/20 април 1888 г. в Москва. Учил е в историко-филологическия факултет при университета в Санкт Петербург (1909-1911 г.). Първото си стихотворение публикува през 1908 г. Печата в различни вестници и списания като „Петербургской газете”, „Биржевых ведомостях”, „Голосе земли”, „Пятак”, „Солнце России”, „Сатириконе”, „Столице и усадьбе” и др., създава популярното театър-кабаре „Би-ба-бо” и обновеното кабаре „Кривой Джимми”, а след емигрантския му период в Германия (1921-1923 г.) сътрудничи на сатирични списания  като „Крокодил”, пише текстове за театъра, естрадата и цирка. По негови стихове са създавали музика композиторите Сергей Прокофиев, Александър Вертински, Сергей Никитин, Исак Дунаевски и др. Автор е на десетина стихосбирки и на над 20 книги за деца, между които „Мои песенки” (1921 г.), „Блистательный Санкт-Петербург” (1923 г.), „Как примус захотел Фордом сделаться” (1924 г.), „Спор между домами” (1925 г.), „Октябрёнок-постреленок” (1925 г.), „От пудры до грузовика” (1926 г.), „Кит и снеток” (1927 г.), „Рикша из Шанхая” (1927 г.) и др. Умира на 29 октомври 1932 г. в Москва.