По-кратки стават изгревите наши.
И все по-дълги залези ни плашат.
Отиват си любимите ни хора,
дошлата зима хитро ни говори:
"От бялото не можеш да избягаш,
то спъва те дори да стигнеш прага.
Дори да се изнижеш през вратата,
след тебе броди скелетът с косата."
И чакат те, застанали в редица
тук дявол стар, а там пък дяволица.
И искат съвестта отчет да дава
на входа за към тяхната държава.
Дали ще идеш в ада или в рая,
това е само резенче от пая,
пред дядо Боже с който ще се плачем,
докато Клото нишката ни влачи.
С тъгата си говоря
© Copyright: Румяна Пелова, 2013
Свидетельство о публикации №113051108061
Свидетельство о публикации №113051108061
Рецензии