Юрий Шмидт

ГОРОДСКОЕ УТРО

Растает ночь, наступит день
И растерзает сон на части.
От солнца тополь бросил тень,
Как будто выставил на кастинг.
Уже стремится в небеса
Роса, дремавшая на травах.
Разбудят город голоса
И шум машин, как в суп приправа.
На черном ложе площадей,
Следы от тысячи прохожих
С утра бредущих без идей
Так одинаково похожих.
Бетон рождает новый звук
От ног размеренно стучащих.
Сердец простых не слышен стук,
Давно о помощи кричащих.
Мне город стал совсем чужим.
Коробок ряд по всей дороге
И тротуаров пыльный дым
И воздух, кашляющий в смоге.

ГРАДСКО УТРО
Превод на български: Юлияна Донева

Настана ден. Нощта стопи се.
Разкъса се сънят на части.
Тополите нахвърлят сенки,
като, че ли са на кастинг.
Стремят се веч към небесата.
Росата дреме на тревата.
Гласът събужда гласове,
за подправка – шум моторен.
На черния  креват площаден,
безброй следи от минувачи.
Нещастни, в утро без идеи,
изглеждат толкова еднакви.
Бетона ражда нови звуци,
от стъпки равномерен тропот.
Сърдечни удари не чувам
и този миг за помощ викам.
Градът за мене стана чужд
с ред кутийки покрай пътя,
с тротоари задимени,
с този въздух, кашлещ в смога.