Наталья Сурмина

ОСЕНЬ МАНИТ

А осень златая всё манит и манит,
И грусть навевает слегка.
Прощание с летом. Погода обманет,
Так хмуро летят облака.

Вот ива над озером грустно поникла,
Луч солнца блестит на воде…
Щемящая грусть на душе вдруг возникла:
Такого не встретишь нигде.

И красками осень листву разбросала,
Рябины багрянцем горят,
Желтеет листва, всё же осень настала,
И птицы на юг улетят.

Навеяно произведением  Сергея Рэфа


ЕСЕНТА МАМИ

Превод на български: Юлияна Донева

Златната есен все мами и мами.
И леко навява тъга.
Сбогува се лятото. Време измамно.
Тъй летят облаци мрачни.

Тъжно виси върбата над езеро
лъч слънчев блести над водата.
Мъка внезапно ми стегна душата.
Туй няма го никъде другаде.


Есента алени листи пилее,
Рябините в багри горят.
Листи жълтеят – Eсен дошла е
и птици отлитат на юг.


Рецензии