Нас Бог хранит...

Стараюсь так общаться я с людьми,
Чтобы со мной им было хорошо…
Как жаль, что нам опять не стать детьми,
Когда душа общается с душой,

Где горький опыт нас не разделяет
И почвы нет для глупых подозрений,
Где детский взор восторженно сияет
В предчувствии весёлых приключений…

Но детский возраст нам не повторить –
Ну, разве через новое рожденье…
Но как же Новый Мир нам сотворить,
Где быть должно основой – ЕДИНЕНЬЕ?!

Вот потому приходит к нам тоска:
- Когда же наваждение развеется?..
Как труден путь… дорога далека…
А Бог хранит нас… любит… и надеется…

08.05.13


Рецензии
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

БОГ НИ ПАЗИ...

Така се мъча да общувам с хората,
че с мен когато са, да са доволни.
Жалко е, че пак деца не ставаме,
когато душа общува със душата.

Да не дели ни, опитът горчив,
да нямат почва глупави съмнения.
С възторг да светят децките очи,
предчувствайки щастливи приключения.

Но не се повтаря тази възраст.
А дали чрез новото рождение...
Но как светът нов ще ни сътвори,
де основата ще е ЕДИНСТВОТО!?

Ето защо ме спохожда мъката.
Кога тоз призрак в мен, ще се разсея?
Как е труден пътят...път далечен...
А Бог ни пази... обича... и надява се...

С уважение!

Юлия Донева   28.07.2013 19:50     Заявить о нарушении
Спасибо сердечное, Юлия! С признательностью

Любовь Берегиня   28.07.2013 19:26   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.