Нас Бог хранит...
Чтобы со мной им было хорошо…
Как жаль, что нам опять не стать детьми,
Когда душа общается с душой,
Где горький опыт нас не разделяет
И почвы нет для глупых подозрений,
Где детский взор восторженно сияет
В предчувствии весёлых приключений…
Но детский возраст нам не повторить –
Ну, разве через новое рожденье…
Но как же Новый Мир нам сотворить,
Где быть должно основой – ЕДИНЕНЬЕ?!
Вот потому приходит к нам тоска:
- Когда же наваждение развеется?..
Как труден путь… дорога далека…
А Бог хранит нас… любит… и надеется…
08.05.13
Свидетельство о публикации №113050806083
БОГ НИ ПАЗИ...
Така се мъча да общувам с хората,
че с мен когато са, да са доволни.
Жалко е, че пак деца не ставаме,
когато душа общува със душата.
Да не дели ни, опитът горчив,
да нямат почва глупави съмнения.
С възторг да светят децките очи,
предчувствайки щастливи приключения.
Но не се повтаря тази възраст.
А дали чрез новото рождение...
Но как светът нов ще ни сътвори,
де основата ще е ЕДИНСТВОТО!?
Ето защо ме спохожда мъката.
Кога тоз призрак в мен, ще се разсея?
Как е труден пътят...път далечен...
А Бог ни пази... обича... и надява се...
С уважение!
Юлия Донева 28.07.2013 19:50 Заявить о нарушении