Илко Карайчев - Ръката на отчаянието, перевод

Изплашен лъч от звездна тишина
се блъсна в заскрежения прозорец.
Потърсил бе любов и топлина
погрешно, при отчаяните хора.

Самотен мъж седеше като в сън
и празен поглед вперил бе в екрана.
Отнякъде се чу китарен звън,
но сякаш беше слухова измама.

Те, мислите, витаеха отвъд,
където бе синът му, вече ангел.
Приготви се мъжът за дълъг път –
утехата в живота му я няма.

Пиян хлапак, в блестящ кабриолет,
ограби на живота светлината.
„Ех, кучи сине, идва твоят ред!” –
пищов и мъж прекрачиха през прага.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Напуганный луч звёздный тишиной
Блестит в окне,  пылает и искрится
Искал любви напрасно неземной
Там где одни отчаянные лица.

Сидел один мужчина как во сне
И вперился глазами в телевизор
Гитары звон почудился извне
Но это лишь ушей его капризы.

Витают думы в небе далеко
Душа за сыном-ангелом металась
Готов к нему идти, хоть нелегко
Другой утехи в жизни не осталось.

Мажор нажрался сел в кабриолет
И к ангелам отправил сына-кроху…
«Собачий  сын»  - сказал и пистолет
Пошёл торить обидчику дорогу.