Зимна нощ

ЮЛИЯНА ДОНЕВА


Вятър засвири. Май, че се кани
през процепа да се промуши.
След малко в къщи студено ще стане
Коминът отдавна не пуши.

Ослушвам се...Спря ли! ...Нещо се чува –
дъжд май, забръска в стъклата.
Тъмни и мокри сълзи рисува.
...След час се надигам в кревата

И... изненада - не чувства се студ,
а борът, съвсем побелял е.
Снегът нощеска без много труд
чаршафът си бял разпрострял е.

Тихо и кротко. Трупа ли, трупа -
всичко навън побеляло.
Нощ е, и кучето в свойта хралупа,
отдавна е вече заспало.


Рецензии