Защо,когато гледам падащия сняг
изпитвам чувството за вечност?
Дали,защото вечен е снегът
или, защото вечна е душата?
Била ли съм на таз земя
и ще се върна ли на нея
или ще стана прах в праха,
от вятъра развеян?
Не знам защо,но гледам ли снега,
аз чувствам свойта вечност -
и да умра,и да изчезна в пепелта,
той пак ще пада леко.
Умряла,ще се раждам чрез снега,
през погледа и мисълта,
през вечното в човека.
Сняг
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113042308533
Свидетельство о публикации №113042308533
Рецензии