Следа

След загуба се оцелява
със съблечена душа -
очите загръщат безплътното
и търсят дреха за душата...

а обичането има друг вкус

поглъщам усещането -
една неизличима
следа
проскърцва клапи -
онова
странно същество
останало
у мен
надава вик
някъде
от дълбините

отмаляла
и празна съм

в една Вселена
неясна
и двусмислена
Нещо
никога повече
няма
да ме споходи

нито дойде
нито си отиде


Рецензии