Сигурно сега почиваш,
в този късен следобеден час.
А аз за тебе все си мисля -
и за нас.
Седнах да ти пиша пак писмо -
не, не седнал... - така, вървя си,
но пиша все едно...
И без това не ще го прочетеш.
Нямам как да го изпратя -
не зная твоя аз адрес.
Пък и да го зная... - писма
от мене ти не щеш.
Та, до къде бях стигнал?...
Да, добре съм... И времето тук
вече не е зле. Ти как си?...
А децата? - нали и те са добре?
Е, аз да свършвам. Утре
ще ти пиша пак - в някой час,
иначе - защо жив съм?
Пази се! С обич, аз.
Писмо
© Copyright: Емил Миланов, 2013
Свидетельство о публикации №113042007747
Свидетельство о публикации №113042007747
Рецензии