ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Уталожиха се страстите...
Правят своето годините.
Трепвам! Мръдват леко храстите
и се шмугва кос в къпините.
Продължавам мисълта си:
„Колко суети излишни
следвала съм, а пред нас е
мъдростта на Бог всевишни.
Той в света се проявява
и светая е светих.
Той с духът си ме дарява
да напиша този стих.
От тъги ме разтоварва
и по път ме води нов.
Пази всеки който вярва
и дарява го с любов.
Съзерцавам храста, косът,
този мак и онзи глог...
Не стои пред мен въпросът,
кой създателят е – Бог!
Не стои пред мен въпросът
© Copyright: Юлия Донева, 2013
Свидетельство о публикации №113042006766
Свидетельство о публикации №113042006766
Рецензии