Николай Некрасов О письма женщины, нам милой Писма

„О ПИСЬМА ЖЕНЩИНЫ, НАМ МИЛОЙ...”
Николай Алексеевич Некрасов (1821-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПИСМАТА НА ЖЕНИТЕ СКЪПИ

Писмата на жените скъпи!
Безброй възторг е в тях сиял,
но в бъдеще душата тъпо
обричат те на много жал.
Когато страстите угаснат
и в строга тога ви плени
благоразумието властно,
изчезват чувствата, уви!
Посланията й върнете,
не ги четете вий сега,
че наказание е клето
от задна дата днес тъга.
С насмешка лека се започва
с невинен сън, деня предал,
ревнива злоба идва после
или мъчителна печал...

О, тез писма са много, много,
запазих пълна чанта с тях!
Понякога ги гледам строго,
но в печката не ги горях.
Макар че времето доказа,
че няма смисъл в тези фрази –
брътвеж на бебе в светли дни;
те моя скъпа са прокоба –
повяхнали цветя от гроба
в покойните ми младини!


Ударения
ПИСМАТА НА ЖЕНИТЕ СКЪПИ

Писма́та на жени́те скъ́пи!
Безбро́й възто́рг е в тя́х сия́л,
но в бъ́деште душа́та тъ́по
обри́чат те́ на мно́го жа́л.
Кога́то стра́стите уга́снат
и в стро́га то́га ви плени́
благоразу́мието вла́стно,
изче́зват чу́вствата, уви́!
Посла́нията й върне́те,
не ги́ чете́те ви́й сега́,
че наказа́ние е кле́то
от за́дна да́та дне́с тъга́.
С насме́шка ле́ка се запо́чва
с неви́нен съ́н, деня́ преда́л,
ревни́ва зло́ба и́два по́сле
или́ мъчи́телна печа́л...

О, те́з писма́ са мно́го, мно́го,
запа́зих пъ́лна ча́нта с тя́х!
Поня́кога ги гле́дам стро́го,
но в пе́чката не ги́ горя́х.
Мака́р че вре́мето дока́за,
че ня́ма сми́съл в те́зи фра́зи –
брътве́ж на бе́бе в све́тли дни́;
те мо́я скъ́па са проко́ба –
повя́хнали цветя́ от гро́ба
в поко́йните ми младини́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Некрасов
О ПИСЬМА ЖЕНЩИНЫ, НАМ МИЛОЙ...

О письма женщины, нам милой!
От вас восторгам нет числа,
Но в будущем душе унылой
Готовите вы больше зла.
Когда погаснет пламя страсти
Или послушаетесь вы
Благоразумья строгой власти
И чувству скажите: увы! –
Отдайте ей ее посланья
Иль не читайте их потом,
А то нет хуже наказанья,
Как задним горевать числом.
Начнешь с усмешкою ленивой,
Как бред невинный и пустой,
А кончишь злобою ревнивой
Или мучительной тоской...

О ты, чьих писем много, много
В моем портфеле берегу!
Подчас на них гляжу я строго,
Но бросить в печку не могу.
Пускай мне время доказало,
Что правды в них и проку мало,
Как в праздном лепете детей,
Но и теперь они мне милы –
Поблекшие цветы с могилы
Погибшей юности моей!

               1852 г.




---------------
Руският писател, поет и публицист Николай Алексеевич Некрасов е роден на 28 ноември/10 декември 1821 г. в гр. Немиров, Подолска губерния. Учил е във филологическия факултет на Петербургския университет (1839-1841 г.). Публикува стихове от 1838 г., от 1841 г. сътрудничи на в „Литературная газета”, в. „Отечественые записки” и др. литературни издания. От 1847 до 1866 г. се занимава с издателска дейност, редактор е на сп. „Съвременник” и в. „Отечественые записки”. Сред най-значимите му творби са „Крестьянские дети” (1861 г.), „Мороз Красный Нос” (1863 г.), поемата „Русские женщины” (1871-1872 г.), поемата-епопея „Кому на Руси жить хорошо” (1873-1876 г.) и др. Умира на 27 декември 1877/8 януари 1878 г. в Санкт Петербург.