Алексей Сурков В землянке В землянката

„В ЗЕМЛЯНКЕ”
Алексей Александрович Сурков (1899-1983 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ЗЕМЛЯНКАТА

В тясна печица огън гори,
цепеница смолиста бучи.
Пей хармоника песни добри
за усмивката в твойте очи.

Шепна с преспи и храсти за теб
в белоснежни поля край Москва.
Чуй в безкрая на твоята степ,
че в гласа ми тъга е това.

Днес далече-далече си там,
между нас снегове, снегове...
Как да стигна до тебе, не знам,
а смъртта – четри крачки кове.

Пей, хармонико, буря надпей –
към блуждаещо щастие зов.
В таз землянка студена ще грей
негасимата топла любов.


Ударения
В ЗЕМЛЯНКАТА

В тя́сна пе́чица о́гън гори́,
цепени́ца смоли́ста бучи́.
Пе́й хармо́ника пе́сни добри́
за усми́вката в тво́йте очи́.

Ше́пна с пре́спи и хра́сти за те́б
в белосне́жни поля́ край Москва́.
Чу́й в безкра́я на тво́ята сте́п,
че в гласа́ ми тъга́ е това́.

Днес дале́че-дале́че си та́м,
между на́с снегове́, снегове́...
Ка́к да сти́гна до те́бе, не зна́м,
а смъртта́ – че́три кра́чки кове́.

Пе́й, хармо́нико, бу́ря надпе́й –
към блужда́ешто шта́стие зо́в.
В та́з земля́нка студе́на ште гре́й
негаси́мата то́пла любо́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Сурков
В ЗЕМЛЯНКЕ

Бьется в тесной печурке огонь, 
На поленьях смола, как слеза.   
И поет мне в землянке гармонь   
Про улыбку твою и глаза.
      
Про тебя мне шептали кусты      
В белоснежных полях под Москвой.
Я хочу, чтобы слышала ты,      
Как тоскует мой голос живой.
 
Ты сейчас далеко, далеко,      
Между нами снега и снега.      
До тебя мне дойти не легко,    
А до смерти – четыре шага.
    
Пой, гармоника, вьюге назло,   
Заплутавшее счастье зови.      
Мне в холодной землянке тепло   
От моей негасимой любви.

               1941 г.




---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, преводач и обществен деятел Алексей Александрович Сурков е роден на 1/13 октомври 1899 г. в с. Середнево, Ярославска губерния. Първите си стихове публикува през 1918 г. в петроградския в. „Красной газете”. Участник е в Гражданската война. Бил е главен редактор на в. „Северный комсомолец” (1926-1928 г.). През 1934 г. защитава дисертация, от 1934 до 1939 г. е преподавател в Редакционно-издателския институт и в Литературния институт към Съюза на писателите на СССР, зам.-главен редактор е на сп. „Литературная учёба”. През 30-те години излизат стихосбирките му „Запев”, „Последняя война”, „Родина мужественных”, „Путём песни” и „Так мы росли”. По време на Отечествената война е кореспондент на вестниците „Героический поход”, „Красноармейская правда”, „Красная звезда”, „Боевой натиск”, от 1941 до 1945 г. е главен редактор на сп. „Новый мир”. През годините на войната издава стихосбирките „Декабрь под Москвой”, „Дороги ведут на Запад”, „Солдатское сердце”, „Наступление”, „Стихи о ненависти”, „Песни гневного сердца”, „Я пою Победу” и „Россия карающая”. От 1944 до 1946 г. е отговорен редактор на в. „Литературная газета”, от 1945 до 1953 г. е отговорен редактор на сп. „Огонёк”, а от 1950 г. е ректор на Литературния институт „Максим Горки”. От 1962 г. е главен редактор на „Кратка литературна енциклопедия”. Публикува десетки стихосбирки. Като преводач е известен с брилянтните си преводи на творчеството на българския поет Христо Ботев. Член е на Централната ревизионна комисия на КПСС (1952-1956 г.), кандидат-член на ЦК на КПСС (1956-1966 г.), депутат на Върховния съвет на СССР (от 1954 г.) и на Върховния съвет на РСФСР, член е на Световния съвет на мира. От 1953 до 1959 г. е първи секретар на Съюза на писателите на СССР. Умира на 14 юни 1983 г. в Москва.