Евгений Баратынский Весна, весна О, пролет, пролет
Евгений Баратынский (Евгений Абрамович Боратынский, 1800-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
О, ПРОЛЕТ, ПРОЛЕТ
О, пролет, пролет! Въздух чист!
Небе като на длан!
Лазурът жив блести лъчист
в очите ми събран.
О, пролет, пролет! Висини
поят ветрец крилат,
гальовни слънчеви лъчи
край облаци летят!
Шуми поток! Блести поток!
От хребета иззет,
с гръмовен тържествуващ скок
реката носи лед!
Напъпват дървесата пак,
а стар в гората лист
като преди под моя крак
е шумен, с мирис чист.
Под слънцето с възторг се рей
и в ярка висота
незрима чучулига пей
зрим химн на пролетта.
В душата ми какво трепти?
С потока е поток
и птичка с птичката! Шурти,
лети над свят широк!
Защо ли радват я заря
и слънце в пролетта!
Дали стихийна дъщеря
на вихрен пир е тя?
Щастлив е, който пие там
забрава в този час,
далечно чудо идва, знам,
и се заселва в нас!
Ударения
О, ПРОЛЕТ, ПРОЛЕТ
О, про́лет, про́лет! Въ́здух чи́ст!
Небе́ като на дла́н!
Лазу́рът жи́в блести́ лъчи́ст
в очи́те ми събра́н.
О, про́лет, про́лет! Висини́
поя́т ветре́ц крила́т,
гальо́вни слъ́нчеви лъчи́
край о́блаци летя́т!
Шуми́ пото́к! Блести́ пото́к!
От хре́бета иззе́т,
с гръмо́вен тържеству́вашт ско́к
река́та но́си ле́д!
Напъ́пват дървеса́та па́к,
а ста́р в гора́та ли́ст
като преди́ под мо́я кра́к
е шу́мен, с ми́рис чи́ст.
Под слъ́нцето с възто́рг се ре́й
и в я́рка висота́
незри́ма чучули́га пе́й
зрим хи́мн на пролетта́.
В душа́та ми какво́ трепти́?
С пото́ка е пото́к
и пти́чка с пти́чката! Шурти́,
лети́ над свя́т широ́к!
Зашто́ ли ра́дват я заря́
и слъ́нце в пролетта́!
Дали́ стихи́йна дъштеря́
на ви́хрен пи́р е тя́?
Штастли́в е, ко́йто пи́е та́м
забра́ва в то́зи ча́с,
дале́чно чу́до и́два, зна́м,
и се засе́лва в на́с!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Баратынский
ВЕСНА, ВЕСНА...
Весна, весна! Как воздух чист!
Как ясен небосклон!
Своей лазурию живой
Слепит мне очи он.
Весна, весна! Как высоко
На крыльях ветерка,
Ласкаясь к солнечным лучам,
Летают облака!
Шумят ручьи! Блестят ручьи!
Взревев, река несет
На торжествующем хребте
Поднятый ею лед!
Еще древа обнажены,
Но в роще ветхий лист,
Как прежде, под моей ногой
И шумен и душист.
Под солнце самое взвился
И в яркой вышине
Незримый жавронок поет
Заздравный гимн весне.
Что с нею, что с моей душой?
С ручьем она ручей
И с птичкой птичка! С ним журчит,
Летает в небе с ней!
Зачем так радует ее
И солнце, и весна!
Ликует ли, как дочь стихий,
На пире их она?
Что нужды! Счастлив, кто на нем
Забвенье мысли пьет,
Кого далеко от нее
Он дивный унесет!
1832 г.
---------------
Руският поет Евгений Баратинский (Евгений Абрамович Боратынский) е роден на 19 февруари/2 март 1800 г. в селцето Мара, Тамбовска губерния. Един от най-значимите руски поети от първата половина на ХІХ в., той е автор на елегиите „Финляндия”, „Разуверение”, „Признание” и „Две доли”, на поемите „Эда” (1826 г.), „Бал” (1828 г.) и „Наложница” (1831 г.), на поетичните сборници „Собрание стихотворений” (1827 г.), „Сумерки” (1842 г.) и др. Умира на 29 юни/11 юли 1844 г. в Неапол, погребан е в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.
Свидетельство о публикации №113040904432
Кирилл Грибанов 29.06.2022 19:09 Заявить о нарушении
Кирилл Грибанов 30.06.2022 14:02 Заявить о нарушении
Лукавия подмамва нас, глупачки,
и как без труд двуличните красавци
успяват своя лик да отпечатат
във восъка на женските сърца!
О, клети ний, създадени сме слаби,
но що да правим, като сме такива?
Не виждам изход! Моят господар
е влюбен в нея; аз – природно чудо —
увлечена съм в него; а пък тя
— измамена – е пламнала по мене!
Красимир Георгиев 30.06.2022 14:09 Заявить о нарушении
Красимир Георгиев 30.06.2022 16:52 Заявить о нарушении
Кирилл Грибанов 14.11.2022 18:18 Заявить о нарушении