А. А. ФЕТ

Растут, растут причудливые тени,
в одну сливаясь тень...
Уж позлатил последние ступени
перебежавший день.

Что звало жить, что силы горячило –
далеко за горой.
Как призрак дня, ты бледное светило,
восходиш над землей.

И на тебя как на воспоменаниье
я обръщаю взор...
Смолкает лес, бледней ручья сияние,
потухли выси гор.

Превод на български:
ЮЛИЯНА ДОНЕВА
 
Раснат раснат причудливи сенки
И се сливат в сянка една.
Позлатили до последна степен
Умиращия ден.

Какво зове ги за живот, каква могъща сила,
далеко зад гората?
Като призрак  дневен  ти светило бледно
се вдигаш над земята.

И към тебе, тъй като към спомен
аз  обръщам взор.
Лесът замлъкна, едва сияй потока,
гори от скръб гората.


Рецензии