Перволета маджарска - аз нося щастието си във реше

Аз нося щастието си във решето
и чакам на брега на реката.
Когато бликне златната вода,
събуди ме!
Дано дойде по-скоро,
че ще пропилея живота си,
като все още спяща красавица.

Аз се блъскам по улиците
като изоставено куче
и търся огризки любов
в контейнерите на самотата.
Трябва да намеря точните думи,
способни да закърпят всички дупки,
през които прозира вятърът.

Нали всички живеем,
за да обичаме.
Обичаме, за да живеем,
или просто – все още живеем…
А истинските чудеса
стават само в душите ни,
когато решетото на щастието
е все още пълно…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я счастье своё ношу в решете
И ожидаю на берегу реки
Когда блеснёт золотая вода
И разбудит меня!
Пусть придёт поскорее
Чтоб я не провела свою жизнь
Как до сих пор спящей красавицей.

Я слоняюсь по улицам,
Как бездомный пёс
И ищу огрызки любви
В контейнере одиночества.
Нужно найти правильные мысли
Как закрыть все мои дыры
Через которые дует ветер.

Ведь все мы живём
Ради любви.
Обожаем жизнь,
Но истинные чудеса
Бывают только в наших душах,
Когда решето
Всё ещё полно счастьем…