Колко сме жалки и колко сме смешни
щом все сме в роли и губим лице.
Мислим царе, че сме. Всъщност сме пешки.
Друг дето мести със силни ръце.
Нашата власт е в паничка от мляко -
докато сръбнем и вече стърчи
голото дъно, ръждиво-кафяво,
дето щом близнем - в устата горчи.
С врабчови не, а с пера от пауни
кичим глави и кълвем гърбове.
После напразно и дълго се чудим
как сме събрали край нас врагове.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113032903566
Свидетельство о публикации №113032903566
Рецензии
