От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни нещичко мълвиш...
Протягам ръка
да те помилвам,
но...
не смея -
ще се събудиш,
а толкова обичам
да те гледам като спиш
под седефа
на лунната дантела...
Лунна дантела
© Copyright: Ласка Александрова, 2013
Свидетельство о публикации №113032700900
Свидетельство о публикации №113032700900
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.