Фён. Владимир Голев

Как будто запоздалым летом
или в несбыточных мечтах
нам беспокойный южный ветер
на ухо что-то прошептал.

Хотя уж время для ненастья
и моросящей пустоты,
сегодня небеса так ясны,
не по-осеннему чисты.

Бушует фён. В кустах, берёзах
выводит ноты своих гамм.
Но ты молчишь и прячешь слёзы...
Чего-то не хватает нам.

В твоих глазах недоуменье –
полувосторг, полупечаль...
Безжалостно промчится время,
оставив стынущую даль.

Другого я хотел бы счастья –
совсем не фёна среди скал,
и не глотка вина в причастье,
а полный радости бокал...


Фьон

Тъй както в закъсняло лято
или в добрите ни мечти,
един внезапен южен вятър
сега в ушите ни шепти.

Макар че трябваше небето
да сипе октомврийски дъжд,
днес сводът син тъй ярко свети,
съвсем за есен неприсъщ.

Бушува фьон. Той във къпините,
в брезите свири с топъл звук.
Ти чуваш ли? Ала мълчиме.
Не, нещо не достига тук.

Ти гледаш ме в недоумение,
във полурадост, полускръб,
че всичко е за два-три дена
и пак ще ни скове студът.

О, искам друго, друго щастие –
не фьон, внезапно налетял,
не капка вино за причастие,
а пълен с радости бокал...