Нали не мислиш, че до твойте светове
конете ми задъхани ще стигнат?
По скоро цялото небе ще се тресе
в земята ти копита щом забият.
Ще цвилят. Ще пръхтят. И ситни капки сол
от гривите им като дъжд ще пръска.
Не тътена от полуделия галоп
ще чуваш, а сърцето в теб как блъска.
Ще скъсат брангите на твойта тишина.
И вместо яслите със зоб да пълниш,
крака ще метнеш върху тези стремена,
в които вятъра ти сам ще вържеш.
Коне
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113032405498
Свидетельство о публикации №113032405498
Рецензии