Антонина Димитрова Кровь людская - не водица

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/31/11406
http://www.stihi.ru/2013/03/24/1741

АНТОНИНА ДИМИТРОВА БОЛГАРИЯ
КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
(Българска народна мъдрост)


Мъдрец народен нявга завещал е
да помним, че „кръвта вода не става“.
Вълк в овча кожа все ни убеждава,
че братя родни трябва да забравим.

От нас се иска вече да не помним
как в черната тъма на робска бездна
от север, знаехме, ще дойде помощ –
Дядо Иван очаквахме с надежда.

Как с упование казашка шапка
притискахме до болка към сърцата:
–Братушките са Дунава пресякли,
и, значи, наближава Свободата!

Те в битки титанични кръв проляха,
на Шипка бели кости разпиляха
и възкресиха нашата държава!
Народът песни пее им в прослава.

Но злата орисия на войните
Отечеството мое не подмина.
В разруха, смърт, почерняли му дните,
все вярата в Русия го крепила.

Щом станало пак страшно на Земята,
кафява смърт развявала косата,
гласът на Левитан взривил ефира:
–Народът за война да се събира!

Альоша във война кръвопролитна
се хвърлил срещу напаст хитлеристка,
самоотвержен, под блокади, бомби
той върнал ни Родината свободна!

Днес над България е ръст издигнал
и не напуска своя пост войникът.
Той шмайзер е в ръката мъжка стиснал
и с погледа си в бъдното прониква.

Говорят днес за тези богатири,
че нас да окупират са целили
и искат да потъне във забрава
Альоша и победната му слава.

Прострели са ръцете си нечисти
потомци на онези зли фашисти.
Без капка срам от миналото свое
посягат да се гаврят над героя.

Те „День победы“ със замах изтриха
и на Лукавия се поклониха.
Надраскаха набързо за народа
история продажна и безродна.

Но да забравим днес е невъзможно
по волята на ментори безбожни
една любов, и вяра, и азбука,
и братска кръв, че ляла се е тука.

Мъдрецът стар, споминал се отдавна,
през векове на подвизи преславни,
завет за поколения  оставил,
да помним, че „кръвта вода не става“!


КРОВЬ ЛЮДСКАЯ – НЕ ВОДИЦА
 http://www.stihi.ru/2013/03/24/1741
   (русская пословица)

                Перевод с болгарского на русский
                Александра Борисова

У народов говорится:
Кровь людская – не водица!
Молвит волк в овечьем платье,
- Вы своих забудьте братьев.

Но мы вечно помнить будем,
В черной тьме и рабстве буден,
Ждали с Севера мы помощь,
Ожидали братьев вскоре.

Как сердца сжимались наши,
Увидав казачьи шапки.
- Перешли Дунай братушки,
Волю нам несут их пушки!

На планинской Шипке кости,
Кровью политы погосты.
Но Болгария воскресла!
Пел народ  во  Славу песни.

Но войны судьбина злая
Край родной не миновала,
В смерть и в черную годину
Все мы верили в Россию!

Вновь пришла беда на Землю,
Вновь чума грозила смертью.
Но гремит глас Левитана,
Русь опять на битву встала!

В той войне кровопролитной,
Был Алёша в гуще битвы.
Победил врагов. Народу,
Родине -  вернул Свободу!

Над страной он в рост поднялся,
На посту своём остался,
Автомат в руке сжимает,
Взором в сердце проникает!

О героях тех сказали:
- Полонили нас, заняли.
И хотят, забылись чтобы,
Тот  Алёша, та  свобода.

И  потомки тех фашистов
Руки тянут  к нашим лицам,
Без стыда они, с позором,
Посягают на Героя.

Отмечают «день победы»,
Позабыв про славу дедов.
И историю народа
Пишет продан кто, без рода…

Но забыть ли нам возможно,
По указке тлей безбожных,
Ту Любовь, ту Веру, Слово,
Братьев Кровь в бою суровом?!

Мы припомним мудрость старых,
Тех побед далёких, славных.
Солнцем тот завет искрится:
«Кровь людская – не водица!»