Ядящи картофи на Ван Гог

Под мъждива лампа– никаква загадка,
на масата пада прегърбена вечер.
Картоф към чая – не от живот сладък,
самичък дойде на нашта трапеза.

И ние отдавна, незнайно от колко
със вилица бодем в ястието течно.
Нам не е съдено повече от толкова,
вкусове неземни и ние да усетим.

Светлина не блести във очите ни,
в прозорците ни тя не прониква.
С тъмнината отдавна привикнали,
а тишината оглуша от въздишки.

Разбита в чашката-отколешна мечтата

за сит живот със захарта и хляба,
и за холандския колбас на вкус.
Живот с картофи, с небе посивяло
и всеки ден - сплотено дежа ву.


Едоки картофеля Ван Гога   http://www.stihi.ru/2012/11/10/26

Разгадаев

Под тусклой лампой- ни одной загадки,
горбушкой вечер падает на стол.
Картофель к чаю- не от жизни сладкой
 один на нашу трапезу пришёл.

И мы давно иной не знаем доли,
как вилкой бок варёный протыкать.
Не суждено нам большего позволить
 и вкусы неземные ощущать.

В глазах нет света, нет просвета в окнах,
но нам привычна эта темнота.
Здесь тишина не держится от вздохов-
разбилась чашкой давняя мечта
о сытой жизни с сахаром и хлебом,
и колбасой голландской на краю...

Картошкой мы живём под серым небом,
и каждый день- сплошное дежавю.


Рецензии