Димитър

         ДИМИТЪР
 http://www.stihi.ru/2013/03/17/10343

                Димитру – мужу Антонины

Болгары любят Димитра  имя,
Оно -  как пламя, оно -  как знамя!
Оно в народе неопалимо,
Оно на Шипке, оно в Афгане!

Когда лежал ты в горах высоких,
И кровью красной сочилась рана,
Но не померкла в глазах глубоких,
К победе воля.  Смерть басурманам!

Когда пришёл ты в страну чужую,
Сменил на кручах солдат российских,
Но вспоминал ты страну родную,
Родные лица и песни милых.

Ты воевал там, как раньше делал,
Как виноград  свой и как пшеницу,
Умело делал своё ты дело,
И  вспоминал ты в горах орлицу,

Что  на Балканах так вольно реет
И  собирает героев рати.
Родные пишут: Вернись скорее!
И  называют солдаты: Батя!

Теперь ты вместе с женой – орлицей,
Вновь собираешь детей по  сёлам,
Чисты  глаза их, красивы лица,
И  будет жизнь их в стране – весёлой!

Пусть расцветает страна родная,
Болгарским хлебом  полнеет колос!
И пусть минует судьбина злая,            
Народ болгарский поднимет голос!


         ДИМИТЪР

                На Димитър - съпруга на Антонина

                Перевод с русского на болгарский
                Антонины Димитровой

В България всеки името знае –
то име-пламък е, име-знаме!
В народа то е неотменимо,
на Шипка свети и във Афган е.

Ранен лежиш сред урви високи
и кръв червена сълзи от рана,
но не помръква в очи дълбоки
твоята вяра. Смърт на душмана!

В страната чужда ти бе пристигнал –
смени на поста руските войни.
Но не забрави свойта Родина –
лицата мили, песните родни...

Там ти воюва, както умело
беше отглеждал грозде, пшеница –
здраво захванал своето дело,
с мислите за планинска орлица,

дето в Балкана се рее волно,
герои скрила тя под крилата.
От къщи пишат: „Върни се скоро!“
А ти баща си за тез солдати!

Сега си вкъщи с твойта орлица,
деца събирате по селата –
лица – красиви, очите – чисти.
Бъдеще светло тях ги очаква.

Страната родна да процъфтява
и клас да пълни българска нива!
Съдбата зла да ни подминава!
Народът български глас надига.