Не си отивай, чуваш ли, недей!
Ще се разплаче пъстрото ни лято.
Морето бреговете ще залей
и ще удави споменът ни в бяло.
От севера ще връхлети студът.
Ще закълве сърцата разделени.
И нашият недоизминат път
ще се покрие с капчици червени.
Не си отивай! Остани все тук,
под клоните на обичта ни цветна,
където думи влюбено жужат
като рояк пчели над пита медна.
Не си отивай
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113031500806
Свидетельство о публикации №113031500806
Рецензии
