Илко Карайчев - Страстта ни е поезия, перевод

Разграбващо изпиват се телата ни в страстта си,
забравили студа навън и снежния килим.
Изгарящо и устните ни сливат се с дъха си,
с любовните си стонове и двамата летим.

Прегръдка, нова ласка и отново аз съм в тебе!
Приемаш ме с усмихнат стон и галещи очи.
Чаршафът, бял досадник, е направо непотребен,
изхвърлен от леглото, той завижда и пищи.

А ние се отдаваме в поредна нова поза,
сърцата ще изскочат в своя ритъм полудял!
Страстта ни е Поезия! Снегът отвън е проза,
от срам той би стопил се ако беше ни видял.

Отново и отново ме желаеш и ме имаш,
влудяват ме искрите в твойте влюбени очи!
С целувките горещи пак желания откриваш,
а после се отдаваш на най-смелите мечти!

А времето летящо е, за него днес нехаем
и сутрешно кафе ще пием в 10 вечерта…
Море от бурна нежност сме! Неистово желаем
душите да  притихнат, потопени във нега!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Грабительски тела сгорают в страсти
Забыли холод, белоснежные ковры
Сольются губы, как рекут фантасты
И мы летим, подальше от хандры.

Обнял, погладил и опять в тебе я
И стон счастливый с радостью в глазах
И простыня настолько неуместна
Пусть улетает, хочет - в небеса.

А мы опять с тобой в известной позе
И ритм сердец безумный не погас
О страсть моя поэзия, а снег конечно проза
Истёк бы от стыда, увидев нас.

Ты хочешь меня снова и имеешь
Влюблёнными глазами смотришь ты
И поцелуем снова подогреешь
Реализуешь смелые мечты.

А время пусть летит и угасает
А кофе утренний мы выпьем вечерком
Пока с тобой мы нежности желаем
Разбавить страсть мы можем коньяком.