Александр Межиров Музыка Музика

„МУЗЫКА”
Александр Петрович Межиров (1923-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МУЗИКА

Каква бе музика дошла!
Каква ли музика бе тази,
когато тяло и душа
проклетата война погази.

С каква ли музика вървим –
за всичко и за всички свири.
Ще бдим... Ще бъдем... Ще спасим...
Не търсим рай – да бъдем живи...

Пред бой в блиндажа ни събра
хармоника и тя отново
бе за войника по-добра
от за Германия Бетовен.

Таз струна в цялата страна
обтегната бе до предела,
когато страшната война
душа и тяло бе превзела.

Бе стон и гняв при тях открит
в един единен страстен порив –
на малка гара – инвалид,
и в Ленинград с гръм – Шостакович.


Ударения
МУЗИКА

Каква́ бе му́зика дошла́!
Каква́ ли му́зика бе та́зи,
кога́то тя́ло и душа́
прокле́тата война́ пога́зи.

С каква́ ли му́зика върви́м –
за вси́чко и за вси́чки сви́ри.
Ште бди́м... Ште бъ́дем... Ште спаси́м...
Не тъ́рсим ра́й – да бъ́дем жи́ви...

Пред бо́й в блинда́жа ни събра́
хармо́ника и тя́ отно́во
бе за войни́ка по́-добра́
от за Герма́ния Бето́вен.

Таз стру́на в ця́лата страна́
обте́гната бе до преде́ла,
кога́то стра́шната война́
душа́ и тя́ло бе́ превзе́ла.

Бе сто́н и гня́в при тя́х откри́т
в еди́н еди́нен стра́стен по́рив –
на ма́лка га́ра – инвали́д,
и в Ле́нинград с гръм – Шостако́вич.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Межиров
МУЗЫКА

Какая музыка была!
Какая музыка играла,
Когда и души и тела
Война проклятая попрала.
 
Какая музыка во всем,
Всем и для всех – не по ранжиру.
Осилим... Выстоим... Спасём...
Ах, не до жиру – быть бы живу...
 
Солдатам голову кружа,
Трехрядка под накатом брёвен
Была нужней для блиндажа,
Чем для Германии Бетховен.
 
И через всю страну струна
Натянутая трепетала,
Когда проклятая война
И души и тела топтала.
 
Стенали яростно, навзрыд,
Одной-единой страсти ради
На полустанке – инвалид,
И Шостакович – в Ленинграде.

               1961 г.




---------------
Руският поет и преводач Александр Петрович Ме;жиров е роден на 26 септември 1923 г. в Москва. През 1944 г. го раняват на фронта, а след войната завършва Литературния институт „Максим Горки”. Автор е на стихосбирките „Дорога далека” (1947 г.), „Новые встречи” (1949 г.), „Коммунисты, вперёд!” (1950 г.), „Возвращение” (1955 г.), „Ветровое стекло” (1961 г.), „Прощание со снегом” (1964 г.), „Ладожский лёд” (1965 г.), „Подкова” (1967 г.), „Лебяжий переулок” (1968 г.), „Под старым небом” (1976 г.), „Очертания вещей” (1977 г.), „Тысяча мелочей” (1984 г.), „Проза в стихах” (получила Държавна награда на СССР, 1986 г.), „Бормотуха” (1989 г.), „Стихотворения” (1989 г.), „Избранное” (1991 г.), „Позёмка” (1997 г.), „Артиллерия бьёт по своим” (2006 г.) и др. Носител е на високи национални и международни награди. Умира на 22 май 2009 г. в Ню Йорк, САЩ.