Илко Карайчев - Вълшебна симфония, перевод

Очаквах те в ухаещата пролет,
по устните ти нежни все будувах
и всяка нощ със теб в лиричен полет,
в очите ти, с искриците лудувах.

Очаквах те през лятото омайно,
с морето дирижирах наша песен,
очаквах те със слънцето сияйно,
но пътят ти до мен не беше лесен.

Очаквах те в рисуваната есен,
когато всички птици отлетяха.
С отронен лист, от вятъра отнесен,
очите ми надеждата таяха.

През зимата пристигна белоснежна,
превърна я във пролет ароматна,
ухаеща на лято безметежно,
красива като всяка есен златна.

В палат превърна къщичка невзрачна,
в симфония вълшебна – всеки поглед.
Небето ни не беше вече мрачно –
прегърнати, превърнахме се в полет!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я ждал тебя цветущею весною
Чтоб губ твоих прекрасных напитаться
Мечтал в полёт отправиться с тобою
В глазах твоих искрою заметаться.

Напрасно ждал тебя я этим летом
Напрасно с морем запевали песню
Есть дирижер на этом свете где-то
И путь ко мне тебе не интересен

Напрасно ждал, дождался – вот и осень
На юг подались птицы косяками
И лист сорвался, ветер его носит
Парит с надеждой он над сосняками.

Потом зима явилась белоснежна
Потом весна игрива, ароматна
И снова лето минет безмятежно
И осень золото рассыпет аккуратно.

Своё жилище превращу в палаты
Придёт момент – мы оба это знаем
Сойдёмся, как влюблённые кометы
И обязательно, обнявшись полетаем.