Илко Карайчев - Екстаз, пероевод

Откривах непознатото ти тяло,
политах в неизвестни висини,
отдаденост пречисти ме изцяло,
погален от крилете на ... сълзи;,
които ме обливаха със нежност,
ръцете ти запалваха напалм
и двамата дарявахме си смелост,
захвърлили измисления срам.

Телата ни изгарящи трептяха,
докосваха сърцата висини,
душите ни безумно закрещяха
и виждахме с затворени очи.
Обхождах те с горещите си устни
и свирех на изящен инструмент
симфония, написана със чувство
от гения на сластния момент.

Усещах кадифето на бедрата,
гърдите ти, възбудени от страст.
Потъвахме взаимно във негата,
наречена неистово ... екстаз!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я открываю страстно твоё тело
В бездонную спускаюсь глубину
И с непривычки плачу и несмело
Я над тобою крыльями взмахну.
Ты подарила нежность мне и прелесть
В руках твоих практически пластид
Откуда только нам явилась смелость
Куда девался наш природный стыд.

Тела горячие в пожаре трепетали
Сердца амур настойчиво терзал
И души мир безумный познавали
Хотя закрыли ты и я глаза.
Тебя обхаживал горячими устами
Играл без фальши каждый инструмент
Симфония написана слезами
Как сладострастный гения момент.

Тугие бёдра вижу за шелками
Грудь описать не хватит в мире фраз
И тонем с головами и руками
Нас поглотил неистовый экстаз


Рецензии