Трепти небето и лазур
над врабчови крила опъва.
Къде изчезна този зъл
студ, който дълго ме озъбва?
Кой в миша дупка го навря?
И вятър днес защо не тича?
Под мен земя с очи в лила
във моите със смях наднича.
Вали ме слънчев, златен дъжд.
Дъга в душата ми извива.
И аз покълвам изведнъж,
тъй, както пролет подранила.
Пролетно
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113030907748
Свидетельство о публикации №113030907748
Рецензии