Илко Карайчев - уиски, лед и много малко сода, пер

Цигарен дим, пресилена усмивка
и чаша недокоснато кафе,
и поглед в прогорената покривка –
познатото квартално кафене.

И само неотвореният вестник,
свидетел ням на тъжна тишина,
предлагаше ми отговори лесни
на питаща очите ми сълза.

Часът за среща беше си заминал
със предното изстинало кафе,
тогава пепелни;кът ми намигна,
предлагайки по-твърдо питие.

Уиски, лед и много малко сода,
подправено със капчици тъга!
Отново днес ти нямаше да дойдеш.
Май капна в питието… самота.

След третото изписан беше ли;стът
с поредните римувани слова,
прочитам ги, харесват ми, политат
към коша… като всички досега.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Дым сигарет, улыбка на дорожку
Нетронут кофе, парочка конфет
И взгляд мой устремлённый на обложку
В одном знакомом стареньком кафе.

И там же нераскрытая газета
Немой свидетель грустной тишины
Мне предлагает лесные сюжеты
Но слёз, увы, глаза мои полны.

Час нашей встречи быстро испарился
И я один в кафе на сквозняке
И пепельница (кто бы удивился)
Мне предложила крепче питие.

Добавить в виски льда, немного соды
Добавить скуки – так, для остроты
Поскольку ты сегодня не приходишь
Добавлю в виски каплю самоты.

Я после третьей на листе оставил
Очередные рифмы и слова
Прочёл, понравилось, в корзину их направил
Но эта тема , впрочем, не нова.