Зидам. Дума по дума зидам стена,
вече толкова нощи безсънни.
От китайската дваж по-голяма е тя.
И все с пътища труднодостъпни.
Още зидам. И не със цимент ги лепя
тези лесно изречени думи,
а с онази катранена, гъста смола,
дето ври под клепачите будни.
Мога целият свят вече с тази стена
да опаша. Или само тебе.
Но не спирам. И все тъй безкрайно редя
тези думи, нестихващи в мене.
Зидам
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113030700058
Свидетельство о публикации №113030700058
Рецензии
