Илко Карайчев - с ухание на влюбен дъжд, перевод

Стопяваше с усмивка разстояния,
докосването беше нежен стих,
в очите ти познатите сияния
събудиха в сърцето спомен тих

за влюбен дъжд, прегърнал ни с ухание
на миди и среднощен морски хлад.
С красиви, спотаявани желания
те вдишвах със страстта на стар пират.

Почувствала носталгията трепетна,
пак оня дъжд изпрати есента,
под който ние, с пръстите преплетени,
рисувахме мечтания в нощта.

Усмивката пред мен отново грееше,
искреше най-красивото лице,
а моето сърце в любов немееше,
мечтаеше целувка на дете…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Улыбкой, сокращая расстояния
Прикосновеньем, порождая стих
И глаз твоих небесные сияния
Воспоминаний тронулись моих.

Влюблённый дождь излил благоуханье
Морских моллюсков с пенною волной
Красивые и тайные желанья
И как пират дышал я ими и тобой.

Я трепетно проникся ностальгией
Опять дожди нам осень принесли
Мы взявшись за руки предались эйфории
Опять мечты ночные потрясли.

Твоя улыбка снова меня греет
Искрится нежное красивое лицо
И сердце от любви моё немеет
Ах если б был я прежним сорванцом…