В глазах дельфиньих. Галина Иванова. Перевод с бол

http://stihi.ru/2012/10/30/3268
Галина Иванова 99
"В окото на делфина"

Потънеш ли в окото на делфина
и плисъка на приливен рефрен
в теб разцъфтява с нищо несравнимо
усещане, че дар е този ден.

Че ни брегът измислен е, ни фарът
и че е вечен този вълнолом,
на който длан в косите ти прокарах,
а ти ми вдигна мислен стиходом.

И щастието пиехме на глътки,
то бе реално съществуващ миг,
най - тънък щрих от вечната прегръдка:
жена и мъж във рамчица - светлик.

Платното днес е малко избеляло
и стъпките - по-бавни може би,
но усетът за щастие пак цял е
на нощите ни в лунните съдби.

И ако имам някаква тревога -
отмиват я вълна подир вълна.
"Без теб и без морето, знам, не мога" -
за кой ли път повтарям - ето на!
***********************************
Литературный перевод с болгарского
языка С. Мурашевой

Галина Иванова
"В глазах дельфиньих"

Я утону в глазах твоих дельфиньих.
Прилива звуки, будто бы рефрен.
Твои  цветы - красы неповторимой,
И ты мне даришь этот чудный день.

Придумали мы берег с ярким светом,
Где  волны поднимаются столбом,
Где волосы запутанные ветром,
В своих мечтах стихами строим дом.

Пьем счастье непомерным глотками,
В тот настоящий, тот реальный миг,
И вечные объятья между нами:
Мужчина женщина  и солнца ясный  блик.

Но выцвел холст и краски всё белее,
Ход времени замедлен, может быть,
Но счастье рядом, чувства всё сильнее,
Сплетутся лунной ночью две судьбы.

И если мне тревожно, понимаю -
Волна всё смоет в предрассветный  час.
"Без моря не могу и без тебя – я знаю", -
Вновь повторю сегодня в сотый раз!