Откровение. Мария Шандуркова. Перевод с болгарског

VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940

Мария Шандуркова (Болгария)
http://www.stihi.ru/2011/05/09/959
триптих

1.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и се радвам на смъртни неща.
Къща малка с двор и ограда
са отдавнашна моя мечта;

птица в полет, трева некосена
и покапал по бузките мед;
пълна с обич пулсираща вена
и целувка – сред хората – с теб.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна –
гладка кожа, усмивка и чар,
гледам тихо, смутено и смаяно
на живота безценния дар.

Аз съм смъртна, аз съм нетрайна
и обичам нетрайни неща –
ведър поглед, среща случайна
и прегръдка на малки деца.

2.

Ще ме видиш разгърдена
срещу вятър и птици,
край очите със бръчици,
с любопитни зеници.

Ще ме видиш разплакана
от докосване снежно,
като пламък застинала
и втвърдена от нежност.

Ще ме видиш да съхна
край заключени двери,
но место да отдъхна
не ще си намеря,

защото съм смъртна,
защото съм крайна
и ме мами по пътя
великата тайна.

3.

Само думите са безсмъртни –
вярвам в тях и песните кича,
от сърцето си ги откъртвам
на безсмъртна да заприличам.
 

*********************************
Литературный перевод с болгарского
стихотворения Марии Шандурковой
"Откровение" триптих
С. Мурашевой

1.

Я смертна, моё тело бренно.
Смерть атрибутам очень рада.
Могила и ограда неизменно -
Её души бессменная услада;

Парить, как птица над красой лугов,
Где мёд стекает каплей чудной;
И будоражит вены пульсом кровь,
Когда целую я тебя - прилюдно.

Я смертна, бренна, мимолётна -
Я молода, усмешка чар полна,
Мой кроток взгляд, смущаюсь удивлённо,
И жизни дар – безумная цена.

Я смертна,  моё тело бренно,
И всё земное превратится в прах -
Веселый взгляд и встреча - эфемерна
И миг, когда ребёнок на руках.


2.

Ты видишь,  грудью рассекаю
Порывы ветра, словно птица,
Глаза морщинки испещряют,
Зрят любопытные зеницы.

Ты видишь, безутешно плачу,
От губ прикосновений снежных,
Я лёд в огонь переиначу,
Незыблемою станет нежность.

Ты видишь,  молча, увядаю,
Там, где закрыты двери плотно,
Я праздности и отдыха не знаю,
Найти – попытки все бесплодны.

Зачем я смертна,
Что же там, за краем,
Тот миг неведом,
Всё сокрыто тайной.

3.

Бессмертные и мысли, и слова -
Я верую,  что песни вечны,
С открытым сердцем - я жива
Годами и веками - бесконечно.