Николай Тряпкин Я не был славой затуманен Не съм б

„Я НЕ БЫЛ СЛАВОЙ ЗАТУМАНЕН...”
Николай Иванович Тряпкин (1918-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ СЪМ БИЛ ЗАПЛЕНЕН ОТ СЛАВА

Не съм бил запленен от слава,
не търсех в лаври да съм пръв.
Бях селянин и си оставам –
до края си ще съм такъв.

И ето, пак стиха си вричам
пред внуци и пред синове:
обичайте земята, всички
пазете я от врагове.

Не с птича мисъл – с орлов поглед
в земята си гранит бъди.
На всичко тук тя дава облик,
съдбите ни ще утвърди:

и нашта същност, нашта слава,
ухание на цвят и плод –
ще пази руската държава
вовек за руския народ.

И затова земята трябва
да мерим с мярка по-добра:
тя не е само хляб и стадо,
тя майка ни е и сестра.

И затова в полето светло
ботушите си, брат, свали;
когато газиш я небрежно
с лъжи, земята я боли.

И затова, че я обичам,
на глас висок редя куплет:
– Земята не граби – изричам, –
не ставай сто пъти проклет!

Не само радост е и ситост,
тя в клетка дните ни краси
и словото ни знаменито
в свободна вис ще възвиси.

И нашта същност, нашта слава,
към бъдното градили брод,
ще пазят руската държава
вовек за руския народ.


Ударения
НЕ СЪМ БИЛ ЗАПЛЕНЕН ОТ СЛАВА

Не съ́м бил заплене́н от сла́ва,
не тъ́рсех в ла́ври да съм пръ́в.
Бях се́лянин и си оста́вам –
до кра́я си ште съм такъ́в.

И е́то, па́к стиха́ си ври́чам
пред вну́ци и пред синове́:
оби́чайте земя́та, вси́чки
пазе́те я от врагове́.

Не с пти́ча ми́съл – с о́рлов по́глед
в земя́та си грани́т бъди́.
На вси́чко ту́к тя да́ва о́блик,
съдби́те ни ште утвърди́:

и на́шта съ́штност, на́шта сла́ва,
уха́ние на цвя́т и пло́д –
ште па́зи ру́ската държа́ва
вове́к за ру́ския наро́д.

И затова́ земя́та тря́бва
да ме́рим с мя́рка по́-добра́:
тя не́ е са́мо хля́б и ста́до,
тя ма́йка ни е и сестра́.

И затова́ в поле́то све́тло
боту́шите си, бра́т, свали́;
кога́то га́зиш я небре́жно
с лъжи́, земя́та я боли́.

И затова́, че я оби́чам,
на гла́с висо́к редя́ купле́т:
– Земя́та не граби́ – изри́чам, –
не ста́вай сто́ пъти прокле́т!

Не са́мо ра́дост е и си́тост,
тя в кле́тка дни́те ни краси́
и сло́вото ни знамени́то
в свобо́дна ви́с ште възвиси́.

И на́шта съ́штност, на́шта сла́ва,
към бъ́дното гради́ли бро́д,
ште па́зят ру́ската държа́ва
вове́к за ру́ския наро́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Тряпкин
Я НЕ БЫЛ СЛАВОЙ ЗАТУМАНЕН...

Я не был славой затуманен
И не искал себе венца.
Я был всегда и есть крестьянин –
И не исправлюсь до конца.

И вот опять свой стих подъемлю
Пред ликом внуков и сынов:
Любите землю, знайте землю,
Храните землю до основ.

Не будьте легче мысли птичьей –
Врастайте в землю, как в гранит.
Она всему даёт обличье
И всё навеки утвердит:

И нашу суть, и нашу славу,
И запах лучшего плода, –
И нашу русскую державу
Оставит русской навсегда.

И потому-то землю надо
Особой меркой измерять:
Она не только хлеб и стадо,
Она ещё – сестра и мать.

И потому-то в поле вешнем
Сними-ка, братец, сапоги,
И постарайся быть безгрешным,
И никогда земле не лги.

И я не с тем ли, не затем ли
Даю стихам высокий лад
И вот кричу: не грабьте землю,
Не будьте прокляты стократ!

Она не только хмель и сыта,
Она еще – сундук и клеть,
И нашей речи знаменитой
При ней вовек не оскудеть.

И нашу суть, и нашу славу
Она не спустит без следа
И нашу русскую державу
Оставит русской навсегда.

               1969 г.




---------------
Руският поет Николай Иванович Тряпкин е роден на 19 декември 1918 г. в Саблино, Тверска губерния. Учил е в Московския историко-архивен институт (1939-1941 г), завършил е Висши литературни курсове (1958 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. Автор е на стихосбирките „Первая борозда” (1953 г.), „Белая ночь” (1956 г.), „Распевы” (1958 г.), „Перекрёстки” (1962 г.), „Гуси-лебеди” (1971 г.), „Огненные ясли” (1985 г.), „Излуки” (1987 г.), „Разговор по душам” (1989 г.) и др. Умира на 20 февруари 1999 г. в Москва.