Многомерната Реалност

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВЪНШНАТА СФЕРА

(Външната сфера на Реалността)

***

Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме


***


                http://www.stihi.ru/2013/02/16/409

Многомерната Реалност
      
Ясно разграничавам тезите си.

Има текстове и тълкувания на реалността, които смятам за логически оправдани, допустими, научно верни и правдиво описващи същността на нещата, макар и оригинални или нестандартни.

Има други тези, хипотези и предположения, които са очевидно отвъд границата на науката и са повече в сферата на фантастиката. Разграничаването е по подразбиране.
Макар че никога не може да се изключи възможното съществуване на явление, което изглежда извън обхвата на нашата реалност или на нашите познания в момента.

Не трябва едните да се смесват с другите и вторите да накърнявмат достоверността на първите. Но и не си струва заради опасение от смесване на тезите и евентуално дискредитиране на достоверността на логически обоснованите, да се лишаваме от полета на мисълта и разглеждане на целия спектър от интересни хипотетични възможности. 

Струва ми се, че създателите на квантовата механика не са доизяснили и не са се споразумели дали под „неопределеност” се разбира 1) нашата човешка невъзможност да определим едновременно различни състояния на „обекта”, свързани помежду си и взаимно влияещи се от опита ни да ги наблюдаваме и измерим, или 2) неопределеност и невъзможност на самия „обект” да има сам за себе си конкретно определяема посока на промяна (движение), съответстваща като резултат на определени естествено възникнали преди това въздействия, без човекът да се опитва да го наблюдава и да му прилага въздействия за измерване и определяне, или 3) присъщо по природа едновременно съществуване на „обекта” в две (а защо не в повече, а защо не в безкрайно много, и предполага ли това необходимостта от наличие във физическата ни реалност на „дискретност” на вибрацията, движението, пространството, времето?) състояния и присъща неяснота, неопределеност, в кое от тях следва да (ще) се изрази (реализира) в следващия момент.
 
Т.е. дали 1) неопределеността е свързана (е резултат) с усилията (с физическото въздействие при опита за измерване) на човека да определи конкретно състояние и с неговата невъзможност да го стори на това ултрамикроскопично ниво, поради обвързаност на състоянията/ефектите и невъзможност да бъдат разграничени при самия акт на наблюдение – това означава, че независимо от нашата невъзможност да определим какво се случва с „обекта”, той си има точно определен ход на своите трансформации и поведение; или 2) с присъща неопределеност в трансформациите на „обекта”, която предполага неустановеност и различни възможности на поведението и промените на базово ниво – това би могло да зависи от свойствата на структурата на пространството на нивото на минималните елементи на пространствената структура и начина, по който те въздействат върху траекторията на вибрацията на базовите елементи.
Аз лично симпатизирам повече на първия вариант.

Ясно разграничавам различните си тези.

Когато разглеждам въпросите, свързани с единствения настоящ „миг”, преминаващ в следващия единствен настоящ „миг” (което представлява съществуването на Вселената ни и отсъствието на какъвто и да е „времеви поток”, като фактор или измерение, определящ от себе си събитията), крайния неделим времеви интервал, времевия интервал като израз на трансформацията и пр.; въпроси, свързани с тълкувания на ефектите от теорията на относителността на Айнщайн; интензитета на вибрацията на базовия елемент, определящ ритъма на хода на времето на обекта; липсата на Време такова, каквото изглежда го възприемат повечето хора - като измерение, „поток”, „стрела” и пр., съществуването на света ни само в един единствен синхронизиран настоящ „миг” и физическата невъзможност за преместване във времето; евентуалното начало на Вселената ни в Големия взрив и дали е имало нещо преди това и пр. – представям свои тълкувания и идеи, в резултат на логически анализ и в светлината на сегашните научни представи, които, макар и нестандартни и различни, считам за реални и съответстващи на същността на съществуващата около нас физична реалност. Смятам, че тези тълкувания разкриват една реална картина на протичащите във Вселената ни процеси.

Когато разглеждам идеи за „повечеизмерни” реалности, за „проходи” между различните части на нашата Вселена или между различните Вселени, за безкрайно множество аналогични на нашата „хоризонтално” разположени и затворени в себе си Вселени, за множество светове с различен брой повече от три измерения, наслагващи се „вертикално” върху нашия триизмерен свят, за безкрайно множество паралелни светове-Вселени, аналогични с нашата с по три измерения, но с различни видоизменения, наслагващи се „вертикално” върху нашите измерения, или намиращи се „хоризонтално” в съвсем други пространствени сектори, или за безкрайно множество паралелни на нашия свят светове, разликата между които е в различията на достигнатия настоящ „миг” (различния достигнат минимален времеви интервал),  различни светове, представляващи различни мигове от миналото и бъдещето на нашия свят, плуващи паралелно с нашия свят–актуален настоящ „миг”, и наслагващи се един в друг или един до друг във времевия океан, заплетени в мистерията на пространствената структура – всичко това са хипотези и предположения, отвъд границите на науката, отвъд прекия логичен анализ (поради липса на непосредствени експериментални и наблюдаеми факти), съобразен с научния подход, хипотези на границата на фантастиката, породени от логично мислене и допускане на хипотетично възможното в контекста на представите за общото и възможното в невероятния комплексен безкраен свят около нас, породени от така или иначе постоянно проявяваната безкрайна комплексност и непонятност на нашата Вселена, но за които нямаме никакви конкретни основания да говорим като за нещо реално съществуващо, за сега (макар и да не може да се изключат като варианти). 


А. "Хоризонталната" йерархия

Реалното

1. Нашата Вселена е с големина и обхват, каквито човекът не е в състояние в пълнота да осмисли чрез своя ограничен триизмерен мозък и обусловен от земните си представи и тривиалното си обкръжение. Въобразяваме си, че осмисляме и разбираме мащаба на Вселената ни, опитвайки се да си представим милиарди звезди, милиарди слънчеви системи с различни размери, милиарди галактики с различни форми и обеми, безкрайни космически пространства, космическа празнота отвъд всякакви предели, но това е просто едно интелектуално усилие, упражнение и претенция, че разбираме, че осъзнаваме една реалност, потънали в удобните кресла или гледайки през прозореца, чиято истинска същност обаче остава далече от нашето съзнание. Вселената ни е толкова огромна, че ние просто не сме в състояние да осмислим нейния мащаб.

Вселената ни е затворена в себе си. Ние по всяка вероятност не можем да напуснем нейните предели, дори и ако бихме могли безкрайно дълго да се придвижваме през нея, ако разполагахме с необходимите технически средства, дълъг живот и възможност за неговото възпроизвеждане без прекъсване. Макар и безкрайна, Вселената ни е затворена в себе си и ние не можем да напуснем нейните предели. Идеята за „проход”, през който би могло да се излезе, би могла да е свързана с появата на евентуална аномалия или пък с наличието на физична закономерност, която все още не ни е известна, но ще си остане най-вероятно само едно примамливо пожелание, хипотеза, която никога да не се превърне в реалност.

Най-вероятно в своето цивилизационно и научно-техническо и технологично развитие човекът ще стигне след време до известно овладяване и населяване с бази и малки колонии на различните предели на Слънчевата система, с цел проучвания, използване на ресурси или просто заради философията на разселването. Но до там и ще стигне. Някои ентусиасти, потеглили експериментално към съседни звезди, няма да променят факта, че човечеството няма да излезе извън сферата на слънчевата си система. Освен наистина ако... освен ако не бъдат открити качествено нови положения и възможности – енергия от вакуума, разцепване на структурата на пространството, тунели за пряко преминаване през пространстгвото, антигравитационни устройства и мощности и пр. Във всички случаи, такива драстични постижения на човечеството едва ли би могло да се случат при сегашния обществен строй и устройство на земята, те биха предполагали и изисквали основна промяна на същността  на човека и на неговото общество, тотална промяна на човешкото съзнание, мислене и взаимоотношения. Дотогава просто ще си играем на изследователи на съседните ни планети, с поредица от експерименти, малки успехи, катастрофи и трагедии.

Екзотични възможности за аспектите на Реалността

2. Нашата безкрайна и затворена в себе си Вселена не е единствената в Реалността. Такива Вселени като нея съществуват още много. Възможно е Вселени като нашата, с аналогични или с различаващи се физични закони, да има още неопределен брой в „тъканта” и в „пространството” на Реалността. Тези Вселени са разположени „хоризонтално” в Реалността. Това означава, че заемат различни сектори в „пространството” на Реалността, без да се наслагват една върху друга, не заемат едно и също пространство. Те се разполагат в тъканта на Реалността, плуват в нейната своеобразна квантова енергийна субстанция. Отстоят една от друга аналогично с разполагането на галактиките в нашата Вселена. От енергийната квантова субстанция на тъканта на Реалността възниква събитието, превръщащо се впоследствие в Голям взрив и раждане на нова Вселена. Когато един обект колабира в Черна дупка, вероятно осъществява пряка връзка с енергийната квантова субстанция. Тази хипотеза съвсем не е толкова абсурдна и подобно съществуване на други Вселени освен нашата (макар и не безкрайно много) е твърде вероятно.
Възможно е Реалността да е предвидила своеобразни проходи между Вселените, които да са резултат на аномалии или на физични закономерности.

3. В Реалността съществуват безкрайно много отделни затворени Вселени.

Б. "Вертикалната" йерархия

Суперекзотични възможности за аспектите на Реалността

4. Освен „хоризонталната” йерархия на безкрайно многото затворени Вселени, плуващи сред квантовата тъкан на Реалността, съществуват и вертикални йерархии, при които всяка Вселена има безкрайно много наслагващи се върху нея подобия.

5. Повече от три измерения. Четвърто, пето, шесто, седмо... n-то измерения – това са фактически различни повечеизмерни светове, различен вид вселени, насложени една върху друга, намиращи се една в друга – възможността за това е следствие на структурата и характеристиките на пространството.

6. Други Измерения – просто други различни светове-Вселени, които не са аналогични с нашия, „вертикално” разположени и наслагващи се върху нашия. Евентуално има проходи към тях.

7. Други Измерения – просто други различни светове, които не са аналогични с нашия, „хоризонтално” разположени, не се наслагват върху нашия, но евентуално има проходи към тях. При липса на проходи, няма как да ги разграничим от други затворени в себе си Вселени. Другото Измерение предполага не просто Вселена, а конкретен свят, в който можете да преминете, дори ако е някаква реалност с ограничен обхват и мащаб, скътана в гънките на Реалността.

8. Паралелни светове – аналогични с нашия, всеки от които се различава с една минимална подробност от „съседния”. (Паралелните светове на Еверет, но дали той е обяснил, че става въпрос за безкрайно множество и разнообразие, безкрайно количество паралелни светове, колкото е безкрайно количеството базови елементи, минимални времеви интервали и минимални елементи във вибрацията на базовите елементи в нашата Вселена!) Различието с минимална подробност предполага безкрайно число различни такива паралелни светове, като някои от тях са толкова идентични, че различието е само в разликата между състоянията на два базови елемента, докато при други различията са се натрупали и между тях практически няма вече никаква прилика. Не става въпрос само за няколко свята, в които можете да видите своите двойници, както е представено в някои фантастични филми. „Вертикално” разположени, насложени един върху друг, заемащи едно и също пространство. Евентуално има проходи между тях. За да се оправдае формулата „паралелни светове” би трябвало да има проходи, в противен случай, идеята за съществуването им се обезсмисля. Ако няма проходи с еднакъв успех бихме могли да твърдим, че съществуват или, че не съществуват. Наличието на проходи би могло да е следствие на аномалии (тогава ще има проходи само между някои от тях), или на физична закономерност (тогава наличието на проходи би следвало да е правило).

9. Паралелни светове като в т. 8, но „хоризонтално” разположени, без да се наслагват и да заемат едно и също пространство.

Суперекзотично

10. „Времеви океан”, „Времеви поток”, „Времево измерение”. Всичко е „писано” и предварително предопределено, независимо от всякакви квантови неопределености, свободна човешка воля и пр. Ясновидството в бъдещето и в миналото теоретически е възможно.  Преместването и пътуването във времето е възможно.

Цялата история на Вселената и на човечеството, заедно с историята на всеки един човек, както и цялото бъдеще на Вселена, човечество и хора, съществува едновременно във вид на безкрайно много паралелно съществуващи светове-Вселени, плуващи във „Времевия океан/поток”, като всяка от тях се идентифицира и реализира в един конкретен настоящ „миг” (минимален времеви интервал) от цялото минало и бъдещо съществуване на Вселената и човечеството.

Това множество паралелни светове с „вертикално” разполагане, насложени един върху друг, макар и не безкрайно, съответства на огромното количество минимални времеви интервали (настоящи „мигове”) в цялото съществуване на нашата Вселена (и съответно на човечеството) от възникването й до нейния край.

Единствената логически приемлива възможност за пътешествия във времето, за предсказване на бъдещето или за ясновиждане в миналото.

Разликата между отделните паралелни светове е във времевия момент, те имат йерархия на „вертикално” разполагане и последователно подреждане, като последователността следва от възникването на Вселената и завършва с нейния край. Всяка минимална разлика е в един минимален времеви интервал, т.е. един настоящ „миг”.

При нормално състояние (т.е. когато не пътешестваме във времето - когато не прескачаме в конкретни моменти на бъдещето или на миналото) всяко преминаване от настоящия ни „миг” в следващия настоящ „миг” е преминаване/трансформиране по Времевия поток и идентифицирането/реализиране на нашия свят в следващия по минимален времеви интервал паралелен времеви свят.

Всичко е предварително записано и моделирано - за всеки следващ настоящ „миг” в бъдещето вече ни чака един аналогичен свят, подреден в дългата редица на следващите един след друг настоящи „мигове”, в който нашият свят ще се трансформира/идентифицира когато му дойде времето. Зад нас в миналото ни остават аналогичните паралелни светове, през които ние вече сме преминали в нашата идентификация с тях в миналото ни. Те си остават такива, каквито е бил нашият свят в тези моменти на нашето минало.

Ние всички плуваме в потока на времето и с всеки следващ настоящ „миг” преминаваме и се осъзнаваме в следващия паралелен времеви свят. Някой друг като нас (един от безкрайното количество реално съществуващи в различните паралелни времеви светове наши двойници) е заел нашето място в света на предишния ни настоящ „миг”. Океанът/потокът на времето обхваща, подрежда, съвместява, регулира, управлява всички тези паралелни времеви светове.

За придвижване и пътешестване във времето – в миналото или в бъдещето, трябва да преминаваме изкуствено от един паралелен времеви свят в друг, като прескачаме през точно определени интервали от време напред или назад. За тази цел ние се научаваме как се прескача, като откриваме начин за разкриване на съответните проходи. Съществуването на такива проходи като аномалии или като физично правило, ни дава възможност да преминаваме през времето в бъдещето или в миналото и така се убеждаваме, че такива паралелни светове съществуват, че има Времеви океан/поток и че не са правилни теориите на онзи, който твърди, че времето не съществува и че съществува само и единствено настоящият „миг”, преминаващ в следващия настоящ „миг”.

Всеки един отделен паралелен времеви свят е подобен на отделен кадър от филмова лента. Времевата продължителност на паралелния времеви свят съответства на минималния неделим времеви интервал, т.е. всеки паралелен времеви свят има продължителност колкото е настоящият „миг” и така е запечатан и подреден в последователност във Времевия океан/поток.
 
Поради различната физична същност и фактически автономно съществуване на паралелните времеви светове, не възникват проблеми от причинно-следствено естество, така че в един свят може да се съберат повече от един идентични субекта (наши двойници), всеки от които ще има различия в опита си и начина си на мислене, макар е дори минимални.

(При положение, обаче, че времето не е „дискретно” и неговите интервали могат да се делят до безкрайност, продължителността на всеки един от стоп-кадрите-паралелни времеви светове би се умалявала до безкрайност, вероятно докато се редуцира до една неделима чиста енергия. Не е ясно тогава как отделните паралелни светове ще се разграничават и как „Времевият поток” ще регулира тяхната последователност и трансформиране, за да се осъществи вселенското ни съществуване. При това положение също така не е ясно как ще успяваме при нашите пътешествия във времето да прескачаме през точно определени измерени времеви интервали до конкретния настоящ „миг”-съответен паралелен времеви свят в бъдещето или в миналото. И ако първоначално пътешествието ни напред или назад във времето може да ни отведе в сравнително произволен настоящ „миг”, който да не се различава особено от „съседния”, то никак не е ясно как след това ще успеем да се върнем точно у дома, точно в нашия си свят, точно в нашия си настоящ „миг”, от който сме потеглили и който представлява всъщност нашия свят, нашето време, нашият дом, нашите близки.) 

Събота, 16.02.2013 г.

Коментар към текста "Паралелни светове" ( http://www.stihi.ru/2013/02/16/409 )


"Вълновата функция изразява различни възможности за една система, затова Вселената се мултиплицира по такъв начин, че всяка възможност съществува и в един друг свят. Това означава, че с времето броят на световете става все по-голям, всъщност теорията за паралелните светове предполага, че има безкраен брой светове, предоставящи възможните решения за всички състояния на съществуващите частици."

Това би означавало във всеки минимален времеви интервал Вселената да се мултиплицира по броя на всички минимални базови елементи, съставящи Вселената умножено по един много голям брой различни възможности по траекториите на вибрациите на всички тези базови елементи в рамките на минималния времеви интервал. Това е огромно число. И всеки минимален времеви интервал да се мултиплицира с такъв брой нови Вселени! Като си помислим в една секунда колко минимални времеви интервали има... Идеята ми е, че различните възможности са огромен брой във всеки един миг. И ми се струва, че теорията на Еверет подхожда опростенчески към това. Не става въпрос дори само за възможни състояния на частицата. Дори те са невероятно много. Но частицата се състои от още други елементи. Дори не знаем докъде се простира разделянето им. Сега говорим за кварки като последни елементи, но преди дори не знаехме за тях, както и сега не знаем какво има по-навътре в кварките. Не става въпрос само за възможни състояния на частицата най-общо казано, а за безкрайно много възможни варианти в самата траектория на вибрацията на минималния базов елемент. И ако в тази сфера има неопределеност, значи траекториите могат произволно да се променят. Това е огромно количество възможности. Ако Вселната се мултиплицира постоянно в такъв брой, това изглежда чудовищно много, безкрайно разточително откъм материя и енергия и безсмислено.
И всичко това изглежда така ако въобще съществува минимален времеви интервал, ако съществува определен, разграничен настоящ "миг". Но как ще изчислим броя на възможностите ако времевият интервал (т.е. вибрацията на базовите елементи, тяхното движение) могат да бъдат разделяни на по-малки части до безкрайност! Как тогава биха се определили многото различни възможности и броят, в който да се мултиплицира Вселената и с всеки миг броят на паралелните Вселени да става все по-голям и все по-голям?

17.02.2013