Проходи между Вселените - 2

1. Виждаме само нашите три измерения защото съществуваме само в тях,ние сме вътре в многоизмерната реалност, съставляваме част от нея, но другите измерения не съставляват част от нас, ако нашите три измерения, включително нашите тела и мозъци, са своеобразна повърхност в многоизмерната конструкция, ние не сме в допир, не виждаме и не осъзнаваме другите повърхности и обеми на тази конструкция.

2. Вероятно има много аналогични многоизмерни конструкции, изолирани една от друга, пулсиращи, развиващи се, в общата Реалност.

3. От празното пространство, от вакуума, в който се нарушавала симетрията, възниква енергията и материята, концентрираната същност, от която се развива Вселената ни. Празното пространство всъщност не било празно, от него постоянно извирали и обратно потъвали виртуални частици. Празното пространство изглежда трябва да е повърхността на една друга, невидима за нас, същност, многоизмерна същност, изпълнена с енергия, превръщаща се във Вселени, когато през тази повърхност се процеди малка част от тази енергия. Тази малка част се оказва с плътност достатъчна за да се превърне в цяла Вселена от стотици милиарди галактики със стотици милиарди звезди, между които плува тъмна материя и енергия с почти стократно по-голяма стойност.

4. Било логично при въртеливото движение на галактиките, централните им сегменти да се движат с различна скорост от крайните сегменти. Краищата на спиралите би следвало да изостават в сравнение с централните региони. Но това не се забелязвало. Според наблюденията, галактиките се движат и въртят в компактен вид. /Не е ясно защо тогава са се образували тези ръкави на спирали, което би означавало изоставане на материята - звездите от крайните региони./ Това можело да се обясни с наличието на много по-голяма гравитационна сила, отколкото можело да се изчисли на базата на видимата материя. Стигало се до извода, че би следвало материята да е в многократно по-голямо количество. От тук следвал изводът, че има много голямо количество скрита, тъмна материя. Изглежда изчисленията са показали по някакъв начин, че всичките многобройни черни дупки с концентрирана в тях материя не са достатъчни без наличието на друга чудовищна оп обем тъмна материя. Къде е тя? Сред междузвезното пространство. Между звездите в галактиките? В междугалактичните пространства? В дълбоката празнота между галактиките. Наблюденията с телескопи и съответните движения на обектите давали основания на учените да могат да изчислят и твърдят за наличието на тези 97-98 процента тъмна енергия и материя.

5. Стандартният модел обяснява видовете сили с определени частици - бозони. Откривали ги с експерименти в ускорителите на елементарни частици. Нямало открита частица за силата гравитация. Всички други бозони, отговарящи за трите други сили били открити. Иначе, откриването на елементарни частици продължавало, зависело от капацитета на ускорителя и възможните за приложение енергии. Стандартният модел бил приет и признан. Но иначе, не били сигурни дали кварките са крайният елемент. Не можело да се каже със сигурност дали няма други съставни елементи, макар че до сега все още не са открити. Най-големият успех изглежда е откриването на Хигс бозона през 2013. Така наречената божествена частица. Чувал съм, че първоначално идеята била да я наричат "дяволската частица". Но поради лошото звучене впоследствие била наречена "божествената частица". Доста съмнително ми изглеждат твърденията на институциите за нейното откриване, доказване, както и обясненията за нейната функция, роля, и за всеобхватното съществуващо навсякъде поле на Хигс. Но когато говоря за кодовете на вселената, къде са заложени зае отключването на силите, наличието на стандартния модел и на съответните бозони, чието взаимодействие с другите частици поражда съответни сили, нищо не променя когато се опитваме да разберем как от първоначалния пакет енергия, възникнал от нищото или освободен от състояние на сингулярност, се стига до диференциране и формиране на различните видове частици, включително и отговарящи за една или друга сила. Всъщност, дали е имало сингулярност някаква, или от празното пространство, от нищото възниква в първоначалния си вид вселената /както казват в микроскопичен вид, вероятно свръхплътна същност, освен ако не е бил един постоянен поток от енергия и материя, извиращ отвъд и преминаващ в нащия свят/, казват също как за минимално време се била раздула и достигнала размерите на графово зърно, а и говорят за някаква "инфлация", която им решавала проблемите, защото с нея вселената се "изглаждала", та дали е било сингулярност за която също никой нищо не желае а и не може да обясни, или е било появяване от нищото или от отвъдните измерения /от които впрочем вероятно и сингулярността се е появила/, но за този първоначален период който предполага наличието на съответната енергия, формирането на материята и диференцирането на отделните видове частици,учените, които претендират да оформят човешките виждания по тези въпроси, не съумяват да дадат ясни и смислени обяснения, или дори предложения. Прочутата теория за "инфлацията" ми изглежда направо като някакво техническо предположение в този смисъл.

6. Разширяването на Вселената става като цяло със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Скоростта на разширяването се акумулира и в крайна сметка две раздалечени галактики в различни краища на Вселената се оказват в относително движение и раздалечаване със скорост по-голяма /а възможно и много по-голяма/ от тази на светлината. Постулатите от теориите на Айнщайн за ограничената скорост на светлината не касаели разширяването на Вселената, което всъщност представлява разширяване на пространството, а по-точно - пораждане на ново пространство в междугалактическите пространствени обхвати.

7. След своето образуване и в процеса си на разширяване, Вселената е стигнала такива простори, от които светлината все още не е стигнала до нас. Вероятно и няма да е в състояние да стигне и се е образувал светлинен хоризонт. Всичко, което виждаме от наблюдения, е вселената такава каквато е била някога - по-близките галактики - по-скоро, по-далечните обекти - по-отдавна, една компилация от изображения за състояния от различни времеви моменти, но това съвсем не е цялата сегашна Вселена, реалния сегашен вид на която не сме в състояние да видим.

8. Ако предположим, че Вселената се е развивала от по-проста и хомогенна същност към следващо разнообразие, най-логично е да се предположи първоначална енергийна същност. Защо би трябвало да се допуска, че в първоначалния си вид Вселената трябва да се е появила едновременно с наличието на множество различни видове части5ци - защо да допускаме такова излишно разточителство? Не би имало никакво обяснение или оправдание първоначалната същност да се изразява в толкова диференциран вид. По-скоро би следвало да се предположи от една обща хомогенна структура да се диференцират отделните елементи на последващото разнообразия. Тогава възникват въпросите за причините, които отключват това диференциране. Ако говорим за минимален базов елемент, тогава причината /или иначе казано по нашенски - кодът/ за това отключване и последващо диференциране, би следвало да е извън реалността на този минимален базов елемент. Причината или кодът едва ли би могъл да отключи базовия елемент и да доведе до негово диференциране, ако базовият елемент наистина е минимален, би следвало диференцирането да се случи чрез съчетание на базовите елементи /както става при кварките/. За да може да отключи или да се яви водеща причина за такова съчетания, причината или кодът би следвало да е съставен по отношение на базовия елемент, т.е. да съществува първоначално. /Аналогия с генетичния код, но дали не е грешка да се прави такава аналогия./ Кодът следва да е с по-голям размер и по-сложна същност от базовия елемент. Тогава базовият елемент няма да е начална първопричина, най-малко паралелно с него като начална първопричина би следвало да съществува и причината-код. Ако причината-код би била с размерите на базовия елемент, тя би следвало да е съставна и да се състои от елементи с по-малки размери, т.е. базовият елемент не би бил базов. А за да може кодът да го диференцира на основата на неговата същност, а не чрез съчетаване, би следвало да е съставен, т.е. не би бил базов. При този ход на мисли, какви варианти остават? В контекста на базов елемент, причина-код, първоначална енергийна същност, сингулярност, възникване на Вселената от празното пространство...?

9. По-скоро, идеята беше всеки един най-прост базов елемент да съдържа в себе си съответния еднакъв код, който ще предопределя различните видове съчетаване на базовите елементи. Това би означавало, ако базовият елемент е неделим и изпълнява ролята на атома на Демокрит да съдържа в неделимата си същност съответния код, който обаче би трябвало да е сложнообразуван и съставен от различни по-малки елементи, интегрирани в неделимата същност на базовия елемент. Какво би било това, каква би била тази неделима първоначална същност, неделим базов елемент, атом, който да съдържа в своята същност код, определящ по-нататъшното съчетаване и формиране на все по-сложни и по-сложни елементи и частици. И от каква енергийна същност биха се появили тези базови елементи при възникването на една Вселена. Как иначе от нищото биха се появили всички онези разнообразни частици, каква трябва да е плътността на първоначалното зърно, за да вмести материата за милиардите галактики, по какъв начин тази същност иначе би се породила от нищото, и как би вмествала в нищожните си размери цялата материя освен ако не е продължавала да "изтича" от някъде, дори ако е изтичала във вид на някаква енергия, трансформираща се в материя, и как в цялата тази стихия да се допусне появата на множество различни на вид първоначални частици?

Евгени Алексиев   11.05.2016 17:07   •   Заявить о нарушении