Мистерията на безвремието

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВЪНШНАТА СФЕРА

(Външната сфера на Реалността)

***

Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме


***




Мистерията на "безвремието" на светлината и на сингулярността

(Допълнено на 12.02.2013)


                Капанът на сингулярността =>
                http://www.stihi.ru/2012/05/07/7388

1) Тази удобно измислена дума носи в себе си идеята за изключителност, единственост. Изразява някакво изключително единствено по рода си състояние. Изключително в крайна степен.

С тази идея за такава изключителност, тези, които използват думата се опитват да ни внушат, че в състоянието, за което тя се прилага, всичко е възможно, а по-точно – възможно е онова, което те ни казват, че се е случило.

Всъщност това е един капан на безсмислието. Състоянието, което описва, така както ни го представят, е изпълнено с такива противоречия, които го правят безсмислено. Сингулярността, която, според космологични теории, е началото на нашата Вселена, предполага, че в това състояние не съществува време. Защото преди Големия взрив не е имало нито време, нито пространство, според тези теории. Времето и пространството се раждат при Големия взрив, а той идва след сингулярността. Сингулярността обяснява и оправдава, че Големият взрив, а по-точно Вселената ни се ражда от нищото. Защото сингурялността носи идеята за такава изключителност, при която точно този нонсенс става възможен. Същевременно сингулярността като някакво състояние (каквото и да е то), или обект (какъвто и да е той) е отправната точка, от която следва Големият взрив. Това означава, че сингулярността се трансформира в Големия взрив. Ако не се трансформира, тя би си останала същата сингулярност и не би могло да последва нищо от нея, вкл. Големият взрив. След като сингулярността се трансформира, значи в нея се осъществяват процеси на промяна, които водят до Големия взрив. Безсмислието е в противоречието между липсата на време и наличието на процес и трансформация. Няма как да има процес без да има време. Защото времето е израз именно на поредицата от състояния, т.е. на процеса. Освен ако допуснем, че онова време в сингулярността е някакво друго време, съпътстващо процеса, а нашето си време си е друго и то се появява с Големия взрив. Но това е игра на думи и е глупаво. Защото разглеждаме времето като една поредица от следващи едно след друго състояния. И по същия начин това се отнася за процеса, който би могъл да доведе до трансформиране от състоянието на сингулярност в началото на Големия взрив. За да се отключи първоначалния момент на големия взрив очевидно е нужно трансформиране, процес. Това означава, че няма как при сингулярността да няма време. Дори ако времето е заспало за определен период, в един друг момент то трябва да се събуди. Да речем, че всички процеси, промени, трансформации са застинали, няма движение в свръхплътната енергия на сингулярността, може би няма и енергия, няма вибрации, няма време. Но в определен момент трябва да настъпи промяна, отключване, събуждане. Иначе сингулярността ще си остане същата вечно. Дори в този момент на отключване вече има време. Амторите на теорията ще кажат, да, тогава започва времето, но преди това не е имало. Но преди момента на отключването би трябвало да има някаква причина, а такава причина би представлявала състояние различно от предишното спящо състояние на сингулярността. Така навлизаме доста навътре в сингулярността, за да казваме, че там няма време, т.е. няма промени. Самата сингулярност се е появила отнякъде, самата тя е резултат от някакъв процес. Сингулярността със странното си наименование иска да ни каже – повярвайте сляпо, защото аз съм нещо мистериозно и изключително. Тя иска да ни каже, че при нея всичко е възможно, всякакви противоречия са без значение. Просто трябва да приемем така, както ни се казва.  Възниква въпросът, защо да го приемем по този начин. Бихме могли по съвсем същата логика да приемем обратното. Сингулярността е нещо изключително. Кажете какво искате? Каквото и да си пожелаете, можем да приемем, че се е случило, че е било в нея и преди нея. Защото сингулярният й характер ни позволява да кажем, твърдим и приемем всичко. Шегата настрана. Просто сингулярността е един капан, дума, измислена от някои учени за удобство, тъй като не са в състояние да обяснят с техните методи какво е било преди това и извън това. Тъй като методите им са свързани с наблюдения и изчисления, а в един момент се стига такава зона, в която наблюденията свършват, а изчисленията стават безпредметни. Сингулярността представя едно състояние, което има драстични противоречия и няма как да е такова, каквото ни го представят. Това означава, че и самата теория за уникалността на Големия взрив, произтичащ от сингулярността, преди която не е имало нищо, е крайно фалшива. Екзотична е и завладява умовете на хората, но е фалшива и несъстоятелна.

2) В някои от другите текстове има идея, чрез която в известна степен се преодолява парадоксът свързан с противоречието в Сингулярността времето да е спряло и въпреки това да е възможно нейната трансформация в следващо състояние - например възникване на Вселена. Преодоляването на парадокса може да стане ако се изхожда от теорията на относителността на Айнщайн, от която следва относителност на нещата /на състоянието/, в зависимост от гледната позиция (къде е наблюдателят, от гледна точка на кой обект се разглеждат нещата). По подобие на светлината, от чиято гледна точка времето би трябвало да е спряло (колкото повече един обект се приближава към скоростта на светлината, толкова повече ритъмът на неговото време се забавя) - а това според моето тълкуване би могло евентуално да означава не само замръзване навеки на светлината и липса на каквито и да е трансформации за нея, но и напротив - да означава липса на какъвто и да е времеви интервал и директно случване на събитието без никакво забавяне. Т.е. трансформация в случая би могло да има и от гледна точка на светлината цялата трансформация да се осъществява без забавяне за какъвто и да е времеви интервал, т.е. пространството из цялата Вселена да се преодолява мигновено. От гледна точка на светлината не съществува скоростта от 300 000 км. в секунда, която съществува от наша гледна точка. От гледна точка на светлината пространството не е препятствие, краят на пространството се достига едновременно с началото, в момента на излъчването на светлината, тя вече е и в края на Вселената. Защо от наша гледна точка ние възприемаме движение на светлината и то с конкретните 300 000 км. в секунда? Ако тълкуваме факта, че за едно тяло колкото повече увеличава скоростта си и я приближава до скоростта на светлината, от негова гледна точка, времето забавя своя ход (но не и за гледната точка на наблюдателя на Земята, за когото времето продължава да си се движи с традиционния си ритъм), тогава при достигане на светлинната скорост времето ще спре. Друг е въпросът, че това се отнася за тяло, а за да може то да достигне такава скорост ще му трябва безкрайно голямо количество енергия. Същевременно светлината, която не е такова материално тяло, се движи с тази скорост и не й е нужно безкрайно голямо количество енергия. Но фотонът представлява енергиен пакет и същевременно има маса (E = mc2 ; E/m = c2; E/c2 = m ; ако m беше нула, фотонът нямаше да притежава никаква енергия, светлината и електромагнитните вълни нямаше да притежават енергия, фотоните нямаше да са носители на енергия, нямаше да са енергийни пакети. Има тук някакво двусмислие, свързано с постулата за еквивалентността на масата и енергията, но формулите са ясни и знаците са от двете страни на равенството. Еквивалентността на масата и енергията следва от формулата и равенството и не обезсмисля факта, че ако масата от едната страна на равенството е нулева и енергията от другата страна на равенството ще се занули, независимо от еквивалентност и пр. Също така, да си припомним теоретичния експеримент с кутията на Айнщайн - затворена кутия в космическото пространство, върху която не действат никакви сили; в нея в единия край има лампа, която пуска фотон - той се удря в другия й край. При излъчването на фотона под въздействие на импулса, който има, кутията отскача назад като откат на оръдие, а при неговото пристигане и абсорбиране в другия край първоначалното положение се възвръща и стабилизира. Поради това, че фотонът носи съответна малка маса.) Можем ли да правим аналогия между двете или не можем? Ако направим аналогия, то тогава за светлината времето спира. Всъщност нали тази идея се шири, че при светлината времето е спряло. Ако тълкуваме това буквално, означава, че не може да има никаква трансформация повече. По същество светлината не би трябвало дори да се движи при такава логика. Защото времето, според мен, е израз на трансформациите, на процесите, на промените, на движението, на вибрацията. То е израз, а не някаква самостоятелно съществуваща даденост, същност, величина, поток или нещо подобно. Но по моето тълкуване за алтернативния вариант, времето не просто е спряло - не е спрял процесът на трансформациите, а то липсва - което означава, че трансформациите се осъществяват без никакъв времеви интервал. От друга страна, ако светлината изпълва без никакъв времеви интервал цялата Вселена, не са й нужни повече трансформации и движение...

И така, по подобие на светлината - и сингулярността. От гледна точка на сингулярността, времето е липсвало. За нея не е имало интервал от време на съществуване в нейното състояние. При образуването на сингулярността, без какъвто и да е времеви интервал (от нейна гледна точка - колко удобно звучи, звучи като оправдаване за всяка една магия), се преминава към трансформация в следващото състояние. Но ако не е имало времеви интервал и директно се е преминало към следващото състояние, защо тогава трябва да говорим въобще за сингулярност и за нейно съществуване? Защото от наша гледна точка тя ще съществува и може да си съществува много дълго време. Преди раждането на Вселената. Или, например, в сърцевината на някоя черна дупка, където плътността, гравитацията са толкова големи, че времето направо се е свило и изчезнало, а цялата материя се е пресовала в една сингулярност, в която няма нормално движение и вибрация на материята. Но това е просто като евентуален пример. Въпросът е принципен. Доколко, в зависимост от гледната точка, според идеите в теорията на относителността на Айнщайн, е възможно нещо, което, от наша гледна точка продължава цяла вечност, от негова гледна точка да се случва без никакъв времеви интервал и да става незабавно. Доколко за светлината, от нейна гледна точка, време няма и тя осветява цялата Вселена веднага след появяването си, доколко това се отнася и за всички други електромагнитни лъчения, Вселената е един океан от електромагнитни вълни, които я прекосяват незабавно и са постоянно и навсякъде, веднага след тяхното образуване (но това е от тяхна гледна точка - един океан на светлината, в който те попадат веднага след излъчването си, защото от наша гледна точка небето нощем все пак е тъмно, Вселената ни не е залята в океан от светлина). Доколко може да има разминаване в събитията, че една сингулярност, която за нас е продължавала определен период от време, от нейна гледна точка да не съществува в интервал от време, и да преминава незабавно в следващото състояние. В крайна сметка, от какво състояние се е породила подобна сингулярност, преди от нея да възникна нашата Вселена. Защото преди тази сингулярност е имало друг процес, друга трансформация, която е довела до сингулярността.

3) Просто търся някакъв евентуален логически изход в една ситуация, иначе изглеждаща отвсякъде безсмислена и изкуствено нагласена. Ако преди това в рамките на друга по-мащабна реалност се оформя процес, който в крайна сметка води до формирането на тази сингулярност?... Би могло да е определен вид напрежение, определен вид пробив в тъканта на пространствената структура и "прескачане" в нашата Вселена на онзи свръхплътен свръхмощен енергиен зародиш, наречен "сингулярност". Но явно това би трябвало да започва там някъде в една друга Реалност, да се случва като процес, а в резултат сингулярността да има своя момент на възникване, своето начало. И след това, от нейна гледна точка, безвремево, незабавно да се трансформира в Големия взрив, а от наша гледна точка - да съществува определен период като сингулярност. Ако тя не съществуваше определен период, тогава би било безсмислено ние въобще да говорим за такъв обект, за такова нещо като сингулярност. Ако от нейна гледна точка, тя съществува определен период от време, а след това се трансформира в Големия взрив, тогава не може да се говори, че при нея не е имало време и че времето се е породило с началото на Големия взрив.

А ако от нейна гледна точка се трансформира безвремево, тогава възниква въпросът за "дискретността" на пространството и въобще на процеса/трансформацията/движението/вибрацията. Какъв е точно минималният интервал след процеса в другата по-мащабна Реалност, довел до формирането на сингулярността, в който се проявява началото на сингулярността, което впоследствие безвремево се трансформира от нейна гледна точка в Големия взрив? Това начало на сингулярността, което безвремево се трансформира в Големия взрив, би трябвало да се идентифицира със своето съществуване в някакъв минимален времеви интервал - минималния елемент в процеса/движението/вибрацията на базов елемент в този чудовищен енергиен обект изразен в сингулярността - минимален времеви интервал, в който се проявява и идентифицира началото на сингулярността, и в който едновременно с това то изчезва и се трансформира в Големия взрив. Предполага се "дискретност" на времето и пространството. Ако нямаше "дискретност" и Реалността беше "непрекъсната", как точно бихме могли да заявим, че началото на сингулярността се е идентифицирало в определена времева точка и безвремево е продължило с трансформирането си в Големия взрив? Или... то може да се е идентифицирало в такава времева точка (времето като израз на движението/вибрацията на базовия елемент, времето като преминаване от един настоящ "миг" в следващ настоящ "миг"), но тя да остане завинаги неизвестна и неопределена за нас, поради това, че в непрекъснатостта, не може да се обособи като отделна крайна неделима единица... Но ако не може да се обособи като крайна неделима единица, тогава в какво всъщност би се осъществила тази идентификация? Все едно да търсиш материален израз на една математическа точка някъде в правата линия, в плоскостта или в пространството. Ако се получава затруднение с идентификацията на началото/трансформацията на сингулярността в минимален времеви интервал, тогава се компрометира идеята, че от нейна гледна точка сингулярността се е трансформирала безвремево, и в този случай излиза, че няма как при сингулярността да не е имало процес-т.е. време, следователно времето (и пространството) не са се родили при Големия взрив, и следователно преди началото на нашата Вселена е имало и време, а тя съществува в друга по-мащабна Реалност.

12. 02. 2013