Коментар по темата за Времето

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВЪНШНАТА СФЕРА

(Външната сфера на Реалността)

***

Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме


***


Коментар по темата за Времето
=> http://www.stihi.ru/2011/08/17/290

                => http://www.stihi.ru/2012/05/06/848
                => http://www.stihi.ru/2012/10/30/4100

Интересно е, че през последната година все повече ми се оформят и изясняват определени позиции по тази тематика, които не са стандартни, не са взети от други автори и са резултат на "фактологично-аналитичен", "интуитивно-съзерцателен", дълъг, постепенен и последователен подход и процес. Звучи малко помпозно, но за друга формулировка в момента не се сещам. Постепенно се оформят идеи, като някои нови идеи изместват или коригират предишни, макар че тяхното появяване и развитие се дължи на предишните, които са ги породили. Почти се натрупва материал за цяла книга, или поне за нестандартна сърцевина на книга по тази интересна тематика. Процесът и развитието на идеи и позиции продължава. Има базови положения, при които усещам, че сякаш зад една завеса зад тях се крият нови интересни възможности и развития по съответната тема. Само чакат да вляза в съответното "състояние" и да отместя завесата.

Същевременно разсъждавам относно формата и начина на представянето на идеите, за да получат те своето заслужено място в тази проблематика, без да бъда упрекван в самомнителност, в прекалена самоувереност (да не използвам думи като аматьорство или още по-силна - профанизъм, или, не дай боже - в самозванство), в липса на академична позиция или кариера, в това, че си позволявам да пиша на такива теми и да изразявам идеи, позиции и твърдения, без да съм съответен професор или доктор в съответния институт или университет (т.е. "академично не съм изстрадал" правото си да изразявам твърдения и позиции по тематика от такава категория, т.е. не съм "посветен" в тесния клуб на имащите право да осведомяват човечеството за все новите си и нови теории, хипотези, хрумвания и твъдения за същността на света, в който живеем), или пък в това, че написаното е литературен каприз, съответно поместено и в литературно издание.

Всичко започна отдавна със съмненията ми, че въобще е възможно преди "Големия взрив" да не е имало нищо - нито пространство, нито време. Звучи прекалено удобно. Означава също така, необяснимо за мен, че нашата Вселена се поражда от нищото, а ми изглежда много по-ясно (да не използвам друга дума като "по-логично" или "по-естествено", или "по-вероятно") такъв един процес да се развива в рамките на друг по-мащабен процес, макар и като резултат затворен в себе си от наша гледна точка, т.е. - че нашата Вселена просто се е породила в рамките на по-мащабна Реалност на друга или по-скоро други Вселени. И ако е така, да говорим за това, че не е съществувало пространство и време преди "Големия взрив" би било неправилно. Макар че такава теза би била вярна специално по отношение конкретно на нашата Вселена. Но идеята на тези, които я подкрепят, е, че преди "Големия взрив" въобще не е имало нищо. Дори ако се абстрахираме от факта, че нашето мислене е ограничено, че е приковано към триизмерния формат на нашия мозък, към ограничените ни човешки усещания и представи, все пак, такава теза, че преди "Големия взрив" в заобикалящата ни Реалност не е имало нищо, на мен лично ми изглежда безкрайно абсурдна и безсмислена.

Тези съмнения бяха резултат от един дълъг процес на "съмняване", започнал още в детските ми години. Преди да ме завладеят и покорят съмненията за естеството на реалността преди "Голимия взрив", на дневен ред бяха съмненията за възрастта, размерите и мащабите на нашата Вселена. Двата обърнати един към друг с основите си "светлинни конуси" на бъдещото развитие на Вселената спрямо момента на "Големия взрив" и на миналото развитие на Вселената, спрямо актуалния момент на земята, ме караха да мисля, че и възрастта и размерите са по-големи от обявяваните, а също и това, че нашата видима Вселена е една малка част от реално съществуващата (и тук не говоря за тъмна материя или енергия, а за видимата материя и енергия, макар и намираща се извън зоната на видимост за нас в сегашния момент), че виждайки различни видими сегменти на вселената и виждайки различни етапи от миналото на видимата й част, съвсем нямаме добър поглед върху размерите и вида на реално съществуващата сега едновременно с нас Вселена. Само разбирането ни за системността и универсалността на физичните закони ни успокоява и ни дава възможност да си представяме реално съществуващото около нас на основата на съвкупността на видимото. Но нека да оставим тези две теми настрана като в по-голяма степен "технически" и "не съдържащи мистерия" и да се върнем назад към "Големия взрив", и по-точно към въпроса имало ли е пространство и време преди това, въобще имало ли е някаква реалност преди това. Да се върнем към въпроса за същността на времето.

След етапа, когато разсъждавах каква би могла да е Реалността преди началото на нашата Вселена (за което учените професори и доктори по космология и физика биха казали, че излиза изцяло извън обхвата на науката, на научността и научния подход, тъй като няма начин да получим каквато и да е информация от евентуален период преди "Големия взрив"), започна да ме занимава идеята за това, че всъщност времето е само една ментална конструкция и че съществува само един настоящ актуален миг, но не и времеви поток, времево измерение или нещо подобно. Един актуален миг, който ние обаче с нашето бавно мислене няма как да възприемем директно. Нашето мислене при всички случаи е процес и не е възможно да се осъзнае пряко актуалния миг.

Междувременно се захванах с темата за "Проходите между вселените" и какви затруднения би могло да има за евентуалното съществуване на такива "проходи" за мигновено преминаване на големи разстояния в нашата Вселена или евевнтуално между нашата и други Вселени.

Продължавах да задълбавам в темата за времето и за единния миг. В тази връзка, започнах да разглеждам постоянно преследващата ме идея, че представата за време е свързана всъщност с трансформацията, с промяната в обекта, а всяка трансформация, всеки процес (а е очевидно, че няма как да има застинали обекти и системи, в които да не се осъществява процес и трансформация; и макар че това твърдение, за пълнота на тезата, би следвало да се обоснове с положения и закони от физиката или дори от философията, в случая го приемам като даденост) в крайна сметка е въпрос на взаимодействия, и по-конкретно - на движение на материалните носители, а най-конкретно - на вибрация на хипотетичните базови елементи (съставители на материята, силите, енергията и пр. - просто базовите елементи, които вибрират по определени траектории).

На този етап възникна въпросът за това, ако говоря за настоящ миг и за това, че времето е просто израз на движението/вибрацията, то до каква минимална частица от своята траектория през пространството може да се раздели, да се разграничи това движение и съответно до каква степен, до каква минимална единица може да се раздели времевият интервал, за да се стигне до крайния единствен настоящ миг.
Сега вече се стига до философския проблем, дали времето, пространството (и съответно - движението) са "дискретни" (делими до съставна част) или са "непрекъснати" (неделими, или по-скоро - делими до безкрайност).

Явиха се и съображения, свързани с други положения - от теорията на относителността на Айнщайн, свързани с "гледната точка на наблюдателя" и пр.
Например, има ли време от позицията на самата светлина? И ако от нейна гледна точка време няма, то в какво се изразява този факт? Че няма трансформация, т.е. всичко е застинало до безкрайност, или че трансформацията в целия й обхват се извършва без време, т.е. мигновено. Така възникна въпросът, не означава ли това, че светлината постоянно изпълва цялата Вселена още от момента на излъчването си, т.е. тя прекосява "безвремево", в един миг Вселената, обхващайки я изцяло. (Ясно е, че това се отнася за всички видове честоти на електромагнитните вълни, всякакви фотони, а предполага се и хипотетични гравитони и всякакви други "обекти", движещи се със скоростта на светлината.) Алтернативният вариант е, че за тях времето спира и всичко "замръзва" за вечни времена - няма време, няма процес, няма трансформация, промяна, движение и пр. Но нали ние виждаме, че не е така - слънцето грее, светлината огрява... - от наша гледна точка. Как положението с вечната замръзналост от гледна точка на светлината би могло да се съчетае с фактите от наша гледна точка? Или пък светлината се придвижва "безвремево" в един миг и стига до края на Вселената? А как това пък се съчетава с наблюдаваната от наша гледна точка все пак "ограничена" скорост на светлината? Или пък проблемът е в теорията? 

Оказва се също така, че едва ли не всяка частица или обект съществуват в някакво свое различно време.
А ние в нашите човешки представи сякаш сме свикнали да възприемаме всяко едно време като отделна различна реалност - и така се оформят представите ни по отношение на хипотетичното пътуване във времето - преместваш се чрез машината на времето или през съответния Времеви портал и преминаваш през времето до определен час, момент, секунда в съответната реалност напред или назад във времето - секундата, или по-скоро мигът, в който попадаш, съответства на една реалност на света ни - нещо като измерение, нещо като отделен паралелен свят.

Всичко това се явяваше някак си свързано и с хипотетична структура на пространството, която оказва въздействие при движението - просто липсва друга причина, която да води до съответни ефекти на относителността във времевите интервали при движение.

И така нататък. В хода на оформянето на идеите оформях последователно различни текстове, някои от тях са с натрупване вътре в тях. Някои положения коригираха или допълваха предишни, или се явяваха като база за следващи, както споменах по-горе.

В крайна сметка, общото ми впечатление е, че времето не съществува по начина както ние сме свикнали да си го представяме, че всичко е въпрос на синхронизиране с различни ритми на трансформация, съществува само настоящият миг, няма във физически смисъл нито бъдеще, нито минало; съответно и премествания във времето реално не са възможни. Поне в нашата Вселена. Това твърдение не се отнася за евентуална по-мащабна Реалност извън нашата Вселена, която би могла да съдържа дори характеристики, които биха ни изглеждали на пръв поглед метафизически или дори мистични.

Хипотезата за пътуване във времето би предполагала едновременно съществуване в нашата Реалност на времеви океан, времеви поток с безброй отделни последователно следващи като развитие и едновременно съществуващи паралелни реалности, всяка от които да съответства на различен последователен минимален времеви интервал. Изглежда прекалено грандиозно като замисъл.

А и дори идеята, че с космически полет със скорост близка до скоростта на светлината ще се преместиш напред във времето когато се върнеш на земята, не е коректна. Просто на земята процесите на физическо и биологическо остаряване ще са се развивали по-бързо. Това не означава, че ти би имал възможност да се върнеш отново в миналото или нещо подобно. Не е движение във времето, а въпрос на синхронизиране. Положението е еднопосочно.

Така при времевата относителност на Айнщайн, която, да повторим, изглежда е всъщност резултат от трансформация с различна скорост (или интензивност на вибрацията на базовите елементи), в контекста на тази идея за естествено синхронизиране на трансформациите на обектите, макар и протичащи с различни интензивност/скорости, в крайна сметка изглежда се стига до картина, която включва наличието на един общовселенски единен единствен настоящ "миг", в който се осъществява идентификацията на съществуването на Вселената и всичко, съдържащо се в нея (а вероятно и на цялата Реалност - разбирай Вселената на Вселените). Нещо като елемент от Абсолютното време на Нютон, макар че времето всъщност не съществува. Съществува само синхронизирането при трансформациите и настоящият "миг".

При съществуването на "дискретност" на времето (т.е. на движението/вибрацията и вероятно свързана с това и "дискретност" на пространството), синхронизирането в този общовселенски единен настоящ "миг" изглежда по-понятно. Ако движението/вибрацията (и пространството, което евентуално обуславя техния характер, форма, характеристика) и съответно изразяващото го време е "непрекъснато", тогава възникват концептуални трудности за преодоляване, свързани с характера и определянето на такъв "настоящ миг" и съответно с начина на синхронизиране и идентификация на съществуването на Вселената с него. Включително затруднения би имало ако приемем идеята за неопределеност от квантовата механика като валидна за естеството на настоящия "миг", особено ако изразяващият трансформациите (движението/вибрацията) времеви интервал е с характеристика на "непрекъснатост" и би могло да бъде разделян на части и разграничаван до безкрайност. Това би било особена трудност. Идеята за идентификацията на съществуването на Вселената в един общовселенски единен единствен настоящ "миг", преминаващ в следващ аналогичен, и съответното общовселенско синхронизиране на трансформации, които са резултат на движение/вибрации на базовите елементи с различен интензитет (от своя страна възприемано от нас и отчитано от уредите за измерване като време с различен ход, с различен ритъм, като разтягане на времето, като относителност на времето), е свързана и по-лесно понятна и приемлива при наличие на характеристики на "дискретност" на пространството, движението/вибрацията и съответно изразяващото го време, или най-малко на движението/вибрацията и съответно изразяващите го времеви интервали.

Повтарям непрекъснато "изразяващото го време" или "изразяващите го времеви интервали", за да не се получи противоречие с твърдението ми, че време всъщност няма, съществува само настоящият "миг". Не съществува време така както ние го разбираме. Не съществува време, което само по себе си определя развитието на процесите, последователността на събитията. Не съществува времеви океан, времеви поток, времево измерение или нещо подобно. Идеята за "стрела на времето" в тази връзка е безсмислена, както и идеята за вселени, в които времето протича в противоположни посоки. "Времето" по своята същност като изразяващо трансформацията може да се "движи" (променя, изразява) само в една посока - и това е посоката на същността на съответната трансформация (движение/вибрация). Тя естествено зависи от действащите в нашата Вселена физични закони, произтичащи от характера на наличните и действащи физични сили. А къде и как тези сили и техният характер са "закодирани" и с какъв конкретен механизъм се появяват, изявяват и изразяват, това е вече отделен въпрос.

Понятно е, че идентификацията на различни обекти в една и съща реалност, в едно и също "пространствено-времево" измерение, може да стане при едновременна идентификация в един и същ минимален неделим времеви интервал - т.е. интензитет от еднакъв порядък, с еднакъв коефициент - синхронизирана вибрация на базовите елементи. Възможността за такова синхронизиране е по-понятна при наличието на "дискретност" в траекториите на вибриране, и съответно на изразяващите промените времеви интервали. Ако няма "дискретност", а напротив движението и времето са "непрекъснати", тогава не е ясно как би се определил конкретният минимален времеви интервал, времевата "точка" ("миг"), в която едновременно да се идентифицират в съществуването си няколкото различни обекта. Възникват пречки пред акта на синхронизирането. При положение, че няма синхронизиране, не може да се каже, че различните обекти съществуват и се идентифицират в един единствен общовселенски настоящ "миг". Тогава би следвало, че освен настоящ "миг" има някакво друго времево измерение, поток, в който времената се разминават. Това не е ли съществуване в различни реалности? Именно затова, независимо колко минимални са разликите в разтягането на времето при обикновени "малки" скорости (т.е. когато не говорим за значимите ефекти в разтягане на времето и относителност на времето при скорости, приближаващи се към скоростта на светлината), те имат по същество аналогично значение. Минималните разлики в относителното разтягане на времето ще са при всички случаи значими по отношение на минималния времеви интервал, и ще са от значение с оглед евентуалното синхронизиране и идентификация в единния вселенски настоящ "миг". Оттук и произтича въпросът, дали всичко около нас и в нас, всички обекти, всички частици, движещи се с повече или по-малко различни резултантни скорости, не съществуват всъщност в някакво свое си време, в своя си реалност.

Но не, ако приемем, че вибрациите и времето са "дискретни", че се осъществяват в "дискретно" пространство, което обуславя и тяхната "дискретност", ще си облекчим задачата, свързана със синхронизирането. "Непрекъснатото" движение и пространство ще ни изправят действително пред сериозно изпитание за докаазване на общовселенския единен настоящ "миг" и неналичието на времева тъкан, измерение, поток, океан...

Така, привидните различни времена на частиците и обектите около нас и в нас (поради различната скорост на тяхното движение и ефекта на различното разтягане на тяхното време, съгласно относителността на Айнщайн) - май не са отделни реалности, а просто различни "изходни позиции" за акта на синхронизирането (т.е. различни скорости на трансформацията, различни коефициенти в интензитета на вибрацията на базовите елементи). Какво невероятно, огромно разнообразие, какъв мащабен процес на синхронизиране, като се има предвид, че различните обекти и частици имат различни резултантни скорости на своето движение през пространството на Вселената и че всяка има различнен порядък разтягане на времето, различна скорост на трансформация и "остаряване" - различен интензитет на вибрацията на базовите елементи. Каква сложна съвкупност от процеси, които се синхронизират, за да се изразят и идентифицират, да се реализират в единния вселенски настоящ "миг"! В минималния времеви отрязък, в който всичко около нас и в нас, всичко в необятната Вселена, се идентифицира в своето съществуване в Реалността. Обектите се трансформират, променят се, взаимодействат, остаряват с различна скорост, по различен начин. На нас това ни изглежда като забавяне или избързване във времето. А всъщност всичко става едновременно - с различна скорост на промяната, с различна интензивност на трансформацията.

Това е моето твърдение, тълкувание и обяснение за същността на физичните ефекти при "времевата относителност" на Айнщайн, която той постулира в своята Теория на относителността. Това ние възприемаме, измерваме, представяме и отчитаме като различен ход на времето, като разтягане на времето и пр. Но всичко това се случва синхронизирано. Синхронизира се в единния вселенски настоящ "миг". "Миг", който нашето съзнание не е в състояние пряко да възприеме и наблюдава, "миг", чиято същност можем да осмислим, но който нашите уреди не са в състояние да отбележат. Няма времеви океан, няма времеви поток, времево измерение или нещо подобно. Съществува единственият единен вселенски настоящ "миг", след който следва следващият - и той отново е единственият единен настоящ "миг". Вселената изразява своето съществуване в единния настоящ "миг", след него Вселената трансформира своето съществуване и го изразява отново в (следващия) единния настоящ "миг".

И сега вече стигнах до въпроса, какво представлява интензитетът на вибрацията на базовия елемент, който определя хода на времето (скоростта на трансформацията) на обекта, и има ли пряка връзка или някакво отношение (или не) и каква би могла да е тя - с вибрацията на частиците и елементите от по-висок мащаб, чрез които се изразяват други, отдавна познати ни, физични явления и качества. Какво е особеното и различното на тази вибрация на базовите елементи, чиято интензивност определя ритъма на хода на времето на частиците и на целия обект.
В какво се състои разликата между движението/вибрацията на частиците, определящи хода на времето, и движението на частиците и обектите през самото пространството, освен, може би, в пресичането на хипотетична структура и "линии" на самото пространство?

Така че, идеите по тази тематика постоянно се доразвиват и вървят напред.



1. законите и силите изразяват нашата представа за взаимодействията, които са резултат на свойствата/характеристиките/качествата/същността на участващите в тези взаимодействия елементи
когато ние успеем да осъзнаем и определим системността в тях, по този начин разбирайки го по-пълно, започваме да говорим за открити от нас сили и съответно физични закони;

2. и ето че преди три месеца отворих книгата на Роджър Пенроз "Cycles of Time", написана в последно време, най-вероятно след датата на написването на горното есе, в която говори за вселените и реалността преди "Големия взрив" и т.н. А се оказва и, че микровълновото фоново лъчение, според някои, можело да предоставя информация за събитията от периодите преди "Големия взрив"... Това го казвам в контекста на първата част на горното есе. А преди години Роджър Пенроз сякаш споделяше идеите на Стивън Хокинг, цитираха ги дори като съавтори по някои въпроси. Също така сингулярността преди "Големия взрив" се описваше като състояние, което не дава никаква възможност да се определи какво е било преди това. Затова казваха, че какво е било преди "Големия взрив" било безсмислен въпрос и излизало извън сферата на науката. Изглежда е достатъчно за кардинална смяна на концепциите някой именит академичен представител да си смени мнението и да започне да пише обратното...

София, 31 март 2016 г.

Евгени Алексиев   04.05.2016 17:44   

добавить замечания

Ако енергията, превръщаща се в материя, или онази същност, превръщаща се в познатата ни материя, извира или преминава от нищото, от празния вакуум, или да речем от една вътрешна реалност, за която нашите три измерения /а ако искате го наречете четириизмерния пространствено-времеви окнтинуум, ако приемем идеята на Айншайн, че времето е четвърто измерение/ представляват един сегмент на по-сложна и многоизмерна конструкция, или ако се освобождава от състояние на сингулюрност, не е ли по правдоподобно да допуснем, че има една обща хомогенна характеристика, от която впоследствие се диференцират различни видове материални частици, отколкото да допуснем, че отвъд нищото или в сингулярността са били комплектувани всичките различни видове елементарни частици, различни видове кварки, бозони, с различни видове спин и т.н. Изглежда по-малко вероятно при това процеждане на енергийната или друга същност в нашата триизмерна реалност да е преминал или да се е материализирал направо един комплект от разнородни видове частици. Би било доста по-комплицирано. По-скоро би следвало да се допусне явление, свързано с една обща проста хомогенна същност.

Евгени Алексиев   11.05.2016 17:07   

Ако всичко произтича от първоначална енергийна същност, нейната трансформация би се изразила по-скоро в минимален базов елемент, а не директно в сложен елемент съставен от много различни вътрешни части. Нима е по-приемливо да допуснем, че първоначалната енергийна същност ще се превърне в сложни частици с многопластова вътрешна структура, които ще започнат да се разграждат и диференцират на по-прости елементарни частици. Или е по-приемливо да се предположи, че първоначалната енергийна същност при трансформирането си ще се превърне в субстанция от минимални базови неделими елементи с еднакви характеристики. Ако формирането по-късно на различните видове елементарни частици става от съчетаването на тези базови елементи, възниква въпросът какъв код, каква причина определя начините на съчетаване и видовете частици, които да се образуват. Какво представлява този код и къде и как е разположен? Дали този код е някакъв неделим елемент в самия базов елемент? Или е обект-частица, външен за базовия елемент. По какъв начин кодът взаимодейства с частицата и определя неъйното съчетаване в по-сложни и различаващи се частици. Каква е ролята на базовия елемент със същността и структурата на самото пространство? Ако пространството има фина структура, каква е ролята на базовия елемент? Ако кодът е външно разположен от базовия елемент, той дали е с по-сложна структура. Няма логика неговата по-сложна структура да е съставена от множество базови елементи, защото се предполага, че кодът би следвало да възникне едновременно с базовия елемент, за да определи по-нататъшното развитие. Ако е сложноустроен възниква въпросът защо базовият елемент трябва да е най-простоустроен, след като може едновременно с него да се появи сложноустроен код. Намиращ се отвън код, който групира базовите елементи, или код, който е съставна част от най-простия базов елемент възникващ от енергийната същност. Базовият елемент да съдържа самия код в себе си. Тогава няма да е най-елементаре и ще е сложноустроен. Как и защо от една енергийна същност ще се появи сложноустроен елемент? Но тогава как и защо едновременно с простия базов елемент ще се появи и по-сложноустроен код? Възможно ли е кодът да не е сложноустроен, но да води до групиране на базовите елементи и тяхното разнообразно съчетаване в различаващи се елементарни частици? Какъв би могъл да е принципът на появяване на различаващи се елементарни частици и/или на тяхното диференциране. Различни техни свойства и проявления в една сложна пространствена структура, от която ние виждаме и възприемаме един малък аспект? Различните видове спин, но как от първоначалния момент се стига до образуване на елементи с различен спин, освен ако всички не са еднакви, но техните различаващи се качества са ефект от тяхното съществуване в тази сложна пространствена структура, която е недостъпна за нашите възприятия. Но спинът на частицата остава еднакъв. Възможно ли е сложната пространствена структура да формира различаващи се свойства на базовите елементи в първоначалния момент на тяхното появаване. Тогава от къде идва тази пространствена структура, освен ако не е съществувала и преди, извън нашите възприятия и реалност?

/Според теориите за струните, еднакви струни вибриращи по различен начин - в различни видове други измерения намиращи се в микроскопичните обеми на пространството - оформят различните видове частици и техни свойства. Тъй като не може да се наблюдават съответните струни /според хипотезата, те са с толкова малки размери, че едва ли не все едно да сравняваш едно дърво с цялата Вселена/ нито да пък съответните допълнителни микроскопични измерения в пространството, това си остава една интересна хипотеза, приказка, която трябва да сравняваме по достоверност и вероятност с другите приказки, които бихме могли да измислим. Остава винаги въпросът, откъде са се появили и как тези струни и какви са причините, задвижващи техните вибрации, какви са и причините, довели до различни микроскопични измерения. И тъй като на тези въпроси няма да може да се отговори, следва да се търсят обяснения, които създават представа за по-допустими обяснения, на фона на цялата сложност и невероятност на реалността ни./

Евгени Алексиев   11.05.2016 17:37   


08. 02. 2013 - 2016