Дмитрий Кедрин Бог

„БОГ”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БОГ

Бързо-бързо в час на залез морен,
щом изтлей небесен тюркоаз,
ще затворя жадните доскоро,
а сега очи уморни аз.

И когато се явя пред Бога,
ще му кажа, без да търся рай:
„Аз злини направих, Боже, много,
никому добро не сторих май.

Но е смешно с дявола да страдам
и да ме вари в казана там:
мъки непосилни няма в ада,
дето на земята да не знам!”


Ударения
БОГ

Бъ́рзо-бъ́рзо в ча́с на за́лез мо́рен,
што́м изтле́й небе́сен тюркоа́з,
ште затво́ря жа́дните доско́ро,
а сега́ очи́ умо́рни а́з.

И кога́то се явя́ пред Бо́га,
ште му ка́жа, бе́з да тъ́рся ра́й:
„А́з злини́ напра́вих, Бо́же, мно́го,
ни́кому добро́ не сто́рих ма́й.

Но е сме́шно с дя́вола да стра́дам
и́ да ме вари́ в каза́на та́м:
мъ́ки непоси́лни ня́ма в а́да,
де́то на земя́та да не зна́м!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Кедрин
БОГ

Скоро-скоро, в желтый час заката,
Лишь погаснет неба бирюза,
Я закрою жадные когда-то,
А теперь – усталые глаза.

И когда я стану перед богом,
Я скажу без трепета ему:
„Знаешь, боже, зла я делал много,
А добра, должно быть, никому.

Но смешно попасть мне к черту в руки,
Чтобы он сварил меня в котле:
Нет в аду такой кромешной муки,
Что б не знал я горше – на земле!”

               1942 г.




---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.