Николай Тряпкин Русь Русия

„РУСЬ”
Николай Иванович Тряпкин (1918-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РУСИЯ
                „С една необяснима мисъл
                оглеждам кроткия ти лик.”
                А. Блок

В колко сънища бях! Колко шум край звездите!
Колко зими и пролети пак!
А сред мен непонятната мисъл е скрита
и видения в нощния мрак.

Пак свещта над безсънните страници тлее
в мойта скромна колибка... Но виж:
и с ливадни светкавици в мене ти зрееш,
и с цветчето на двора цъфтиш.

Към върбите далечни отново аз скитам,
към дъгите на полския брод,
като жерав самотен отново ще викам
над простора ти ширен и горд.

Ще крещя – ала отговор няма да лумне
и ще клюмна печално крила.
И ще чуя в нощта под завесата лунна,
че в гората е брадва била.

Ще те чувствам. И няма обиден да страдам.
С подвиг личен подкрепям те, Рус.
Нека с тази върба в мойта есенна старост
да тъгувам в ливадната пуст.

Тежестта на високата ръж ще ме тръпне,
като сврака ще скоча в поток.
Ти – единствен светлик в мойта дълга безпътност
и единствен мой пристан жесток.

Ще се върна към свойта самотна обител
по незнайна пътечка с добро...
Мойта мисъл – среднощната птица – прелита
и отронва над тебе перо.


Ударения
РУСИЯ
                „С една́ необясни́ма ми́съл
                огле́ждам кро́ткия ти ли́к.”
                А. Блок

В ко́лко съ́ништа бя́х! Ко́лко шу́м край звезди́те!
Ко́лко зи́ми и про́лети па́к!
А сред ме́н непоня́тната ми́съл е скри́та
и виде́ния в но́штния мра́к.

Пак свештта́ над безсъ́нните стра́ници тле́е
в мо́йта скро́мна коли́бка... Но ви́ж:
и с лива́дни светка́вици в ме́не ти зре́еш,
и с цветче́то на дво́ра цъфти́ш.

Към върби́те дале́чни отно́во аз ски́там,
към дъги́те на по́лския бро́д,
като же́рав само́тен отно́во ште ви́кам
над просто́ра ти ши́рен и го́рд.

Ште крещя́ – ала о́тговор ня́ма да лу́мне
и ште клю́мна печа́лно крила́.
И ште чу́я в ноштта́ под заве́сата лу́нна,
че в гора́та е бра́два била́.

Ште те чу́вствам. И ня́ма оби́ден да стра́дам.
С по́двиг ли́чен подкре́пям те, Ру́с.
Не́ка с та́зи върба́ в мо́йта е́сенна ста́рост
да тъгу́вам в лива́дната пу́ст.

Тежестта́ на висо́ката ръ́ж ште ме тръ́пне,
като свра́ка ште ско́ча в пото́к.
Ти́ – еди́нствен светли́к в мо́йта дъ́лга безпъ́тност
и еди́нствен мой при́стан жесто́к.

Ште се въ́рна към сво́йта само́тна оби́тел
по незна́йна пъте́чка с добро́...
Мо́йта ми́съл – средно́штната пти́ца – прели́та
и отро́нва над те́бе перо́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Тряпкин
РУСЬ
                С одною думой непостижной
                Смотрю на твой спокойный лик.
                А. Блок

Сколько прожитых снов! Сколько звёздного шума!
Сколько вёсен и зим на плечах!
А со мною всё та ж непостижная дума
И всё те же виденья в ночах.

И всё так же свеча над бессонной страницей
Догорает в моей конуре...
И цветёшь ты во мне луговою зарницей
И цветком, что весной на дворе.

И опять ухожу я к ракитам далёким
И к далёким мостам полевым,
Чтобы вновь прокричать журавлём одиноким
Над великим простором твоим.

Прокурлычу – и вновь не услышу ответа,
И поникну печальным крылом.
Только снова под пологом лунного света
Застучишь ты в лесу топором.

Узнаю тебя, Русь. И не буду в обиде.
И свой подвиг свершу, как смогу.
И пускай той ракитой в осенней хламиде
Загрущу я в пустынном лугу.

И склонюсь под железом высокою рожью,
И сорокой скакну у ручья.
Ты – единый мой свет на моём раздорожье.
И единая пристань моя.

И вернусь я к своей одинокой светлице
Никому не известной тропой...
И летит моя дума – полночная птица
И роняет перо над тобой.

               1973 г.




---------------
Руският поет Николай Иванович Тряпкин е роден на 19 декември 1918 г. в Саблино, Тверска губерния. Учил е в Московския историко-архивен институт (1939-1941 г), завършил е Висши литературни курсове (1958 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. Автор е на стихосбирките „Первая борозда” (1953 г.), „Белая ночь” (1956 г.), „Распевы” (1958 г.), „Перекрёстки” (1962 г.), „Гуси-лебеди” (1971 г.), „Огненные ясли” (1985 г.), „Излуки” (1987 г.), „Разговор по душам” (1989 г.) и др. Умира на 20 февруари 1999 г. в Москва.