Тя си го вдишваше. Ти я копира.
В тъмно индиго душата й сбра.
Всичко, което при нея бе живо
бавно под твоите пръсти умря.
Липсва ти вятърът, липсва пожарът,
в нея върлували денем и нощ.
Виждах я в тебе превърната в камък.
Толкова сив ли е твоят живот?
Щом ще ограбваш, ограбвай до дупка!
Даже дъхът й, от страст заразен.
Само че после не търкай със шкурка,
за да изглежда стихът съвършен.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113020204699
Свидетельство о публикации №113020204699
Рецензии
