Александър вутимски - отиват си годините безследно

Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.

И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше – бях радостен,
когато ти тъгуваше – аз страдах.

Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.

Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Часы уходят и увы бесследно
Тебя всё нет  - мне снова не везёт
Одни умрут – других наступит время
И скоро солнце ясное зайдёт.

Скучает сердце - нет тебя со мною
О где твои улыбка и глаза
Смеёшься ты - я радуюсь с тобою
Грустишь, и мне приходится страдать.

Мне лишь с тобой поётся и живётся
Люблю животных, Родину, людей
Пока счастливым быть не удаётся
Все мысли мои только о тебе.

Тобой дышал ты мой целебный воздух
Ты очень много значишь для меня
Прошу тебя приди пока не поздно
А испытанья пусть повременят.