Не напушта те ги огништата
Јас километри во недоглед.
Побогати се пределите на мојата Родина
Од миразот на сите невести на свет.
А колку боли, Господе,
Каква болка шика!
Каде очи да се свртат
Насекаде иста слика
Од секаде нем укор фрка.
По Русија насекаде снег си вее
А по полињата заснежени
Беличеста тага се лее...
А молкома долж патиштата
Куќи без прозорци се редат
Со душа испустена тиштат
И во ракита змии се ведат.
А брезите во фустани бели
Го чуваат нивниот спокој –
А незаплетените коси
Ветрот ги бушави
И вејавици поземи носи
Во небо виорен вител врти...
Марта е. Но веќе заклекави,
Наскоро и зимата ќе мине.
Не напуштајте ги огништата!
Не оствајте ги светилиштата...
Вас ве заколнувам јас!
Небаре од слепите очни дупки
Празните куќи зјапат.
И од искривените стреи
Врени солзи на душа капат.
*препев Чедо Цветановски.
Свидетельство о публикации №113020211701
Андрей Черных 2 16.07.2015 09:53 Заявить о нарушении
Марианна Бор-Паздникова 15.09.2015 02:27 Заявить о нарушении