Алексей Жемчужников Осенние журавли Есенни жерави

„ОСЕННИЕ ЖУРАВЛИ”
Алексей Михайлович Жемчужников (1821-1908 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕСЕННИ ЖЕРАВИ

През вечерна мъгла под небе потъмняло
вик на жерави ясно звучи в далнина...
Трепва мойто сърце, отдалеч са летяли,
от съблечена степ на студена страна.
Вече близко летят, все по-гръмко ридаят,
сякаш носят отнякъде скръбна вест пак...
От какъв неприветлив край, жерави, зная,
долетели сте тука за нощен бивак!

Вече слънцето в тази страна няма сили
и студът над полята безгрижно играй,
там сред голи гори вее вятър унило –
там е мойто отечество, родният край.
Киша, бедност, тъга, лошо време и здрач е,
мрачни хора, печална земя... Угнетен,
о, как болно душата ми иска да плаче!
Не ридайте, вий жерави волни, над мен!


Ударения
ЕСЕННИ ЖЕРАВИ

През вече́рна мъгла́ под небе́ потъмня́ло
ви́к на же́рави я́сно звучи́ в далнина́...
Тре́пва мо́йто сърце́, отдале́ч са летя́ли,
от събле́чена сте́п на студе́на страна́.
Ве́че бли́зко летя́т, все по-гръ́мко рида́ят,
ся́каш но́сят отня́къде скръ́бна вест па́к...
От какъ́в неприве́тлив край, же́рави, зна́я,
долете́ли сте ту́ка за но́штен бива́к!

Ве́че слъ́нцето в та́зи страна́ ня́ма си́ли
и студъ́т над поля́та безгри́жно игра́й,
та́м сред го́ли гори́ ве́е вя́тър уни́ло –
та́м е мо́йто оте́чество, ро́дният кра́й.
Ки́ша, бе́дност, тъга́, ло́шо вре́ме и здра́ч е,
мра́чни хо́ра, печа́лна земя́... Угнете́н,
о́, как бо́лно душа́та ми и́ска да пла́че!
Не рида́йте, вий же́рави во́лни, над ме́н!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Жемчужников
ОСЕННИЕ ЖУРАВЛИ

Сквозь вечерний туман мне, под небом стемневшим,
Слышен крик журавлей все ясней и ясней...
Сердце к ним понеслось, издалека летевшим,
Из холодной страны, с обнаженных степей.
Вот уж близко летят и, все громче рыдая,
Словно скорбную весть мне они принесли...
Из какого же вы неприветного края
Прилетели сюда на ночлег, журавли?..
   
Я ту знаю страну, где уж солнце без силы,
Где уж савана ждет, холодея, земля
И где в голых лесах воет ветер унылый, –
То родимый мой край, то отчизна моя.
Сумрак, бедность, тоска, непогода и слякоть,
Вид угрюмый людей, вид печальный земли...
О, как больно душе, как мне хочется плакать!
Перестаньте рыдать надо мной, журавли!..

               1871 г.




---------------
Руският поет Алексей Михайлович Жемчужников е роден на 10/22 февруари 1821 г. в селището Почел, Черниговска губерния. Произхожда от старинно дворянско семейство. Работил е в Сената, в Министерството на правосъдието и в Държавната канцелария. Последовател е на некрасовската литературна школа, от 1900 г. е почетен академик на Петербургската академия на науките. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1892 г.), „Песни старости” (1900 г.) и др. Заедно с поета Алексей К. Толстой и с братята си Владимир и Александър Жемчужникови създават произведенията и легендарния образ на Козма Прутков. Умира на 25 март/7 април 1908 г. в Тамбов, погребан е в Москва.