Факт от битието

Адам и Ева в райската градина
без дрехи скитали из гъсталака
– едно листо от райската смокиня
заменяло и смокинга, и фрака
на дяда ни, създаден гол и весел,
за да насЕли тоя свят със хора.
До него, същото листо провесила,
търчала дядовата ни изгора.

Но времената се променят бързо,
а с тях и дрехите. Вместо листото,
на кръста Ева фустичка завързала –
зер как тъй с голо дупе в обществото?
Адам обул чорапи, панталони,
нахлузил риза, вратовръзка турил
– той не берял обяда си по клоните,
той вече претендирал за култура.

И завалели сякаш от небето
костюми, ризи, шлифери различни,
бикини, сутиени, тоалети,
/шокиращи, прилични, неприлични/;
ефектни шапки, чанти, ръкавици,
колани, дъждобрани, пелерини,
сандали, чехли, джапанки, чепици,
манта в модели “макси” или “мини”;
и червила, и лакове, и сенки,
шивачи, модни къщи и реклами,
дизайнери, ревюта, манекенки...

О, суетата край и дъно няма!

Известна ни е истината стара,
че нравите са дело на тълпата.
Напразно днес човек ще си повтаря,
че и под скъсан чул личал си атът.
По дрехите посреща обществото,
защото дрехата човека прави,
защото тя е сила и защото
такива са съвременните нрави.

Недай си, Боже, някой днес да мине
отвънка сред площадното гъмжило,
провесил само листче от смокиня.
Какво ще му се случи, майко мила!
От райската смокиня, от Адама
обличат се народите, защото
без дрехите си – гол! – човекът няма
влияние и тежест в обществото.

Уж не по дрехите, а по делата
или по туй, което обещават,
избираме си вожд и депутати,
да ръководят и да управляват…
А всъщност за елита от народа
костюмът е душата и лицето.
Без дрехите са просто гОла вОда!

Е, туй е само факт от битието...