VIII Международный конкурс. Павлина Йосева

ПАВЛИНА ЙОСЕВА  СТОЯНОВА.СофияБългария - дебютант.

  Казвам се Павлина Йосева. Родена съм в България, в град Шумен.
Имам три издадени книги  със стихове– „ Трудна за сънуване” 2006; „ Още тишина” 2011 и хумористичната „ Еротика по селски” 2011, която е с диалектни стихове, написани на североизточен диалект.
Носител съм на три национални литературни награди: през 2005-та – първа награда в конкурса „ЕРАТО” на вестник „Уикенд” ; „ Искри над Бяла”, 2010-та  и  през 2012 - в конкурса на името на Биньо Иванов. Имам поощрителна награда в престижния конкурс „ В полите на Витоша” 2011. И още една поощрителна  -  от конкурс за хумор и сатира в град Кубрат  2011.
  Художник съм и имам участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега съм осъществила седем самостоятелни изложби.
Автор съм на няколко документални филма като режисьор и оператор.
В литературното пространство на интернет съм популярна с никнейм pin4e.
Pavlina  Yoseva  Stoyanova
street Cyril and  Methodius 139, ap. 6
Sofia 1303, Bulgaria


Умира да живее
--- --- --- --- ----

Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!

Стърчим като разпънати мишени -
немеем кой след нея ще си тръгне.
Настръхнали са сините ни вени,
препълнени с червена кръв на смъртни.

Хористите припяват отвисоко -
омайно страшен шепот на лавини!
В жестокия амвон дъхът на Господ
излиза като дим от сто комина.

Така красиво са я подредили
сред гербери. И бели орхидеи!
Немилостива е и тази милост:
Смъртта очаква да я надживеем.

  *  *  *

Когато е невидимо
--- --- --- --- --- ---
Момичето с цигулката живееше на пясъка
и пееше на дюните. На драките. На рибите.
На изгреви не вярваше. Но залезът е кратък
и може да го чуете, когато e невидим.

Събираше си съчки. Прив;чер, по замръкване.
Кибритът се взривяваше от досега с ръцете ; .
Вселената осъмваше щастлива и препълнена
от тъмното на огъня, от светлото в морето.

Умееше чорбици - от мидички и камъни.
Звездите се притулваха зад гневно бели облаци.
Когато тя засвиреше, засенчваше и пламъка.
Божествена по дяволски. И бременна от Космос!

Морето се смаляваше. Мажорно и послушно
облизваше нозете ; - щастливо синьо куче -
размахвайки опашка, я вземаше на мушка.
... Тя доверчиво легна в морето. Като суша.

Цигулката бе върната - на прилива от люлката-
водите я подхвърляха. Ненужна вече котва.
Днес слънцето е ледено. Сълза? Или висулка,
премръзнала в жестоките добри очи на Господ.

   *  *  *


Под Илчов баир
--- --- --- --- ---

Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.

Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се люшне.
Мъчно е, когато иде август - после нямам сили да го пусна.
Аз и баба, хванали баира, качваме по стръмното напряко.
Изтънява като гръм Всемирът - циганско дайре след дълго лято.

Зреят трънки. Шири се чимширът. Пада есен в клоните на ясен.
Аз почти преполових баира. Баба го качи - не е опасен.
Пие леблебия, бъбрят с Господ. Аз пълзя нагоре и не спирам,
за да го нагледам отвисоко... Моят град живее под баира.


   *  *  *


Откачени закачалки
--- --- --- --- --- ---

Искаш да започнем отначало?!
Първо се налага да си тръгнем.
Хвърлям откачени закачалки.
Тъпчеш дрехи в куфарите гърбом.

Евтини приюти в чужди стаи
можем на майтап да си намерим.
Временно опитваш да ме мразиш,
за да не обикнем изневерите.

Телефоните ни ще звънят -
за копнеж, пари или услуга.
Сбъркал се е в тоя век светът!
Преди ден изглеждаше по-хубав.

Заедно сме толкова самотни,
както поотделно ще сме заедно.
Още можем с обич да се стоплим.
Стига да я даваха назаем.

   *  *  *


Баба и аз...
--- --- --- --- ---

Дядо хлопна пиян и, прегърнал през кръста прасенце,
спря пред късния праг и затули с каскета звездите.
Баба - стръвна, висока, с гласа си отчаяно-весел
го пресрещна отвън и мълч;. Сякаш яростно вика.

Хвана дребния гневен, и розов до Бога страхливец,
запиля се из двора, надборвайки черното с лакти
и намери местенце - покр;в, сякаш в нищото - ниша.
И се върна с шише. Биберонче, сълзящо от мляко.

Гали зурлата бавно. И с някаква тъжна наслада
смъкна черната своя забрадка... И тя БЕШЕ майка.
В моя празен прозорец - без татко - изгря тъмнината.
Слушах баба оттам. Песента ; надплакваше гайди.

А нощта, мълчалива и тежка, увисна отгоре,
пълна с тръгващо лято. А още - сахарски гореща.
Дребнолика луна очерта ореол по прозорците.
Кипна нощна роса - като сгърбени восъчни свещи.

Тя приспиваше моя дочакан по тъмно приятел.
Моят брат. Кръв и плът - от калта и душата на Господ.
Дядо хъркаше вече. Доволен. Забравен. Забравил.
Само баба и аз... И прасенцето. В целия Космос.

   *   *   *

Трън под нокътя на скитник
--- --- --- --- --- --- --- ---

Гарата е хвърлена зад къщите.
Важен влак освирква тишината.
Пейките изглеждат недовършени
под пресъхналия влажен вятър.

Куфарите дремят като гости.
Ресторантът пие осма бира.
Хърбав лай маркира павилиончето,
а дърветата са сеирджии.

Бързата луна се врязва в релсите
като трън под нокътя на скитник.
Тъмнината бавно сгъва вестника,
в който Господ пишеше молитви.

  *  *  *

Просто стихче
--- --- --- --- ---

- Защо умираш, мамо? - не попитах.
В прозореца вилнееше небе,
дълбоко като есенна молитва.
Бях възрастен. На двадесет и две.

- Защо умираш...? Хапах си езика.
Тържествено-мъжествено мълчах,
защото нямах смелост да попитам.
И бях спокоен, колкото не бях.

- Защо умираш, мамо? - те попитах
накрая. И от яд се разревах.
Ти се усмихна със сълза в очите.

Отгоре Господ палеше звезда.

    *  *  *

Тишина за слушане
--- --- --- --- --- ---

на Фанагория

Тази нощ е гореща и суха,
като прилеп се блъска из стаята.
Тишината е само за слушане -
някой път ще я взема назаем.
В тъмнината на свитите шепи
всяко лято изглежда наужким.

Ако кажа... Ще бъде нелепо,
но луната прилича на пушка.


 *   *   *


Гласът на чешмата
--- --- --- --- --- ---

Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.

И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Къщата помни всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...

А листата са жълти - като слънце през юни.
Като църква в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.

  *   *  *

Крила от жълт янтар
--- --- --- --- --- --- -----

Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар,
ветреят над клепачите сънливи.
Балконът - весел като вехтошар.
Шишарки, син юрган. И три ютии.
Мушкатото - превързано с канап.
И котаракът - хърбав като щъркел.
Доволна хълца пътната врата,
нахранена със дечурлига пъстри.
А дядо - на прегърбен тих диван,
зад вестника се прави на грамотен.

Стоя отвън. По-дребна от троха.
Но съм голяма, за да вляза, Боже.

ХЪРБАВ - Худенький

  *  *  *

Тихите цикади шумно пеят химна си...
--------------- ---------- ---------------

Всичко е объркано...
(вярваме в щурците)
Тихите цикади шумно пеят химна си.
Друг обира лаврите
-винаги-
в живота.
Прометей е плащал- за да имам огън.
Българските къщи-
с турски керемиди.
(От Аллах изтръпвам, но Христос е видим.)
Господ ме повика
дявола да срещна...

Смърт- ако поискам- ще живея вечно.

  *  *  *

По-тежка от море...
--- --- --- --- --- --- ---

 Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Една звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му е празна като храм,
а корабът отдавна е продаден.
И за сирените не е добре.
Не смеят да го гледат. Не се смеят.
Една сълза. По-тежка от море...

Жена му беше скочила от кея.

2005

================= ================== ======================
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.

VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781