Николай Заболоцкий Признание

„ПРИЗНАНИЕ”
Николай Алексеевич Заболоцкий (1903-1958 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРИЗНАНИЕ

Нацелувана, омагьосана,
сред полята венчала се с вятъра,
ти си сякаш с окови дамгосана,
моя обич си, мое злато си!

Нито весела, нито страдаща,
от небето си сякаш донесена,
ти си моята песен сватбена
и безумие звездопадащо.

В коленете ти търся спасение,
ще ги галя със сила неистова
и със сълзи и стихотворения
ще те сгрея теб – милата, чистата.

Отвори ми лице – полунощното,
дай да вляза в очите ти горестни,
в тези източни вежди-надмощия,
в тези твои ръце – полуголите.

Всичко станало е добавяне,
неживяното е в забравата...
Но защо ли ти плачеш, красавице?
Или, може би, заблуждавам се? 


Ударения
ПРИЗНАНИЕ

Нацелу́вана, омагьо́сана,
сред поля́та венча́ла се с вя́търа,
ти си ся́каш с око́ви дамго́сана,
мо́я о́бич си, мо́е зла́то си!

Ни́то ве́села, ни́то стра́дашта,
от небе́то си ся́каш доне́сена,
ти́ си мо́ята пе́сен сва́тбена
и безу́мие звездопа́дашто.

В колене́те ти тъ́рся спасе́ние,
ште ги га́ля със си́ла неи́стова
и със съ́лзи и стихотворе́ния
ще те сгре́я теб – ми́лата, чи́стата.

Отвори́ ми лице́ – полуно́штното,
да́й да вля́за в очи́те ти го́рестни,
в те́зи и́зточни ве́жди-надмо́штия,
в те́зи тво́и ръце́ – полуго́лите.

Вси́чко ста́нало е доба́вяне,
неживя́ното е в забра́вата...
Но зашто́ ли ти пла́чеш, краса́вице?
Или, мо́же би, заблужда́вам се?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Заболоцкий
ПРИЗНАНИЕ

Зацелована, околдована,
С ветром в поле когда-то обвенчана,
Вся ты словно в оковы закована,
Драгоценная моя женщина!

Не веселая, не печальная,
Словно с темного неба сошедшая,
Ты и песнь моя обручальная,
И звезда моя сумашедшая.

Я склонюсь над твоими коленями,
Обниму их с неистовой силою,
И слезами и стихотвореньями
Обожгу тебя, горькую, милую.

Отвори мне лицо полуночное,
Дай войти в эти очи тяжелые,
В эти черные брови восточные,
В эти руки твои полуголые.

Что прибавится – не убавится,
Что не сбудется – позабудется...
Отчего же ты плачешь, красавица?
Или это мне только чудится?




---------------
Руският поет и преводач Николай Заболоцки (Николай Алексеевич Заболоцкий/Заболотский) е роден на 24 април/7 май 1903 г. в гр. Казан. Първата му стихосбирка „Столбцы”, излязла през 1926 г., има шумен, скандален успех. През 1938 г. е репресиран и интерниран в Далечния Изток. До 1940 г. пише и издава книгите си „Метаморфозы”, „Лесное озеро”, „Утро” и др. През 1946 г. му позволяват да се върне в Москва, през 50-те години излизат стихосбирките му „Некрасивая девочка”, „Старая актриса”, преводи на поезия на грузински и френски поети и др. Умира на 14 октомври 1958 г. в Москва.