Огледалото

Отец и Син, и свети Дух безплътен
– трилик и триединен – Господ Бог
царува от небето в образ смътен –
безсмъртен, безтелесен, сух и строг.

Аллах е едноличен стар стопанин
на войнствен свят, безмилостен и див,
но според първа сура във Корана
е милосърден, сиреч – милостив.

Във Калевала* рядко и случайно
в гората зимна броди в късен час
добрият мъдър старец Вяйнамайнен,
творец на този свят около нас.

Четирилик е Вишну, но пък има
до десет аватара в своя път.
Това са десет ипостаса* зрими –
многоизмерно пъстър е светът.

Но никакво божествено начало
не обяснява странното у мен –
пред пукнатото старо огледало
заставам всяка сутрин, всеки ден,

но остарели, бледи, уморени
не ме посрещат моите очи.
Да, аз съм в огледалото, но с мене
и още някой ясно си личи.

Понякога са двама или трима,
понякога – тълпа. И вече знам –
до рамото ми още някой има,
за миг не мога да остана сам.

И уж сме всички толкова еднакви
– нали това съм всъщност само аз –
но вече някак свикнах да очаквам
все нови срещи в утринния час.

Познавам ги, успявам да открия
с кого ще карам дългия си ден
– това съм аз, до мене – аз-добрият,
поетът-аз, страхливецът у мен...

Аз-мъдрият е някъде далече,
със злия-аз напразно водя спор,
аз-кроткият до мен присяда вечер
край масата в притихналия двор.

Тъй земен съм – и тъй многоединен...
През този труден, лицемерен свят,
мечтая сам по пътя си да мина,
а с мене крачи неброена рат.

Ако е минал моят ден приятно,
съм по човешки радостен, но знам –
ударят ли ме – ще боли стократно,
боли ни всички, а съм всъщност сам.

Не казват ни Коран, ни Калевала
защо съм друг, различен всеки час.
Но даже и да счупя огледалото,
до мен ще крачат всички мои “аз”...

_____________

* Калевала – карело-фински епос;
* ипостас – от гр. hipostasis – същност; в христианството – форма на проявление, на битие.