В тази вечер, спрял за малко
времето,
сипеят на болката търкаля
каменните късове у мене.
И подрънкват костите
на сенките…
Заливът по тъмно става мигла.
За око. Или прощална вечер.
Сипеят е заблудил и вятъра.
С късове от обич. Или вечност…
И започва да се разчленява –
в крайници и кожа.
В кръв. И звуци.
Болестта търкаля ешафода.
С кръгове от своята каруца.
“Ecce homo, ex abrupto”…*
(Всеки грешник в миналото гледа.)
Капе нощем. Или в чуждо утро.
Сянката ми. С тялото от тебе…
Зная че след три,
когато всичко
в нас е вече разделено,
идва лудостта – по гласни възли.
И хрипти в гръкляните и времето.
После изравнява свойта плътност.
В малки часове.
От мен. До тебе.
Изтъняват каменните късове.
И заспива в скута и неделята…
* „Ето човекът , неподготвен” (лат.)- в смисъл: негримиран, в натура, в същността си.
допълнителен лист към история на заболяването морф
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113012004195
Свидетельство о публикации №113012004195
Рецензии